Да споделА и аз за несподелената любов. Не съм имала много такива, но има две, като втората наистина е запомняща се, неконсумирана и дълго ми държа влага.
Първата се случва на 14-годишна възраст, в училище. Не му знам зодията дори, тогава не се интересуваха от такива неща. Беше "чужденец", дошъл от другия край на една необятна държава. От друга етническа група, азиатска. Черноок, чернокос, "ногу убав" според тогавашните ми представи.

Идваше с брат си да видят братовчедка си, която ми беше съученичка. И се задяваха с момитИ. Харесах го от пръв поглед и тайно въздишах по него, слушайки разказите на двете ми най-добри приятелки как през вечер излизат и се натискат с него и брат му. Държа ми влага повече от година. И когато взе да ме поотпуска, веднъж Го срещам. Случайно. Поздравяваме се на улицата, спира ме и ме заговаря. Започва да прилага същите сваляшки номера и думи, с които вече бях задочно запозната от постоянните споделянки на моите приятелки. В момента, в който си отвори устата и заговори, ми се догади. Оказа се толкова повърхностен и елементарен човек, дори за представите на едно 15-годишно девойче. Започна да ми отправя намеци и покани да съм ходила в тях - по начина, по който ги е отправял на моите приятелки. Същите думи, същите лафове, същият подтекст. На мига цялата зашеметяваща и боготворяща любов от моя страна се изпари, сякаш никога не я е имало. Момъкът може и да се е ползвал с успех сред момите, но явно не е разбрал, че си има работа със Слънце и Венера в Овен - тя трябва да е ЕДИНСТВЕНАТА. Нея трябва да я ухажва по различен начин от останалите, да й казва различни думи, да я покани или заведе на различно място. А не един и същи номер на едно и също място. Не дай си боже Венера в Овен да разбере, че на това място е била друга преди нея и, още повече, въпросната "друга" да се окаже нейна приятелка или позната (случайна или неслучайна).

Та толкова за неизконсумираната ми първа ученическа любов.
Втората се случи по-късно и в друга държава. Беше съседско момче от блока, от съседния вход. Венера в Овен беше сразена от пръв поглед и й държа влага повече от две години, а може би и три. Да, това беше една невъзможна любов. През това време излизах с други момчета, но чувства нямаше, мислех единствено за Него, невъзможния. А как го харесах? В един слънчев летен ден излизам на терасата и поглеждам надолу, където виждам едно момче, което стои и гледа нагоре и погледите ни се срещат (при все това, че ни делят осем етажа и един партер

). Тогава още нямах много познати, трябваше да се адаптирам на новото място, по едно време се появи една приятелка-интригантка (момиче от нашия вход), която все парадираше с това, че го познава и може да ни запознае нас. В крайна сметка момчето влезе в казармата, после излезе и... нищо. При все това, че живеехме в два съседни входа, се засичахме изключително рядко и всяка такава случайна среща за мен бе истински празник, голямо изживяване. По същия начин като с първата ми училищна любов.

Впоследствие ставам студентка - нов начин на живот, нова среда, нови познанства... В първи курс още ми държеше влага, но една вечер, на 26 декември 1995 година, цялата красива илюзия експлодира с гръм и трясък, след като приятелки от компанията (беше по време на първата ми зимна сесия) решават да ни спретнат среща с онзи, да го извикат. След 30-минутен разговор във входа на блока нещата най-сетне се избистрят, а и явно младежът е имал желание да се направи на "пич". Впоследствие майка му (която много ме харесваше) казва на моята, след като се поздравяват и заговарят пред блока: "Понякога ние, родителите, съжаляваме за грешките на нашите деца".
...
Минават две-три години и случайно виждам как се влачи с някаква дебелана, той също беше наедрял. Моя имитация в главата, само че изкуствена - руси перхидролени къдрици и зелени очи. Само че и къдриците й, и цветът на косата бяха дело на някой квартален фризьор. Но въпросът е да се доближава поне мъничко до оригинала, нали? При все това, че в онази "фатална" вечер във входа по време на разговора ни младежът ми заявява, че не съм "негов тип жена". :blink:
Впоследствие момата забременява, ражда му дъщеричка. Става още по-дебела, той също. И все така си изглежда изгората му, без промяна - по раздърпан анцуг и с раничка на гърба. Преди няколко години ги засякох с количка в Морската градина, вече имат второ дете, пак дъщеричка. Имаха добре охранен вид, подхождат си перфектно. Минаха години, всичко се промени. С него вече ни делят не само години и 12 километра, а цели светове.
Това е моята история за несподелената и неконсумирана любов. :blink:
"Вот и сказке конец, а кто слушал - молодец", както казват руснаците.
