Вижън, със смотльовци хич и няма смисъл да се захващам. А под поемане на инициативата не разбирам непременно да му влетя челно и да го сграбча за междукрачието. Но, например, ако въпросният скорпион с палатката, за който писах, не беше ми се случил на невръстните 13-14-15-тина години, хич и не се виждам как шест дъъълги седмици щях да се правя, че спя дълбоко и не дишам даже
. Развръзката щеше да дойде много бързо и щеше да се знае дали-или и ако дали-струва ли си. А везничката ми, милата, нямаше да седя и да чакам да реши обича ли ме или не му стиска, ами щях така да го накова, че да ни стане ясно веднага и на двамата.
В някакъв етап от живота си постигнах върхове в игричките на власт, страст, съблазняване и нараняване. И добре, че почнах рано, за да свърша навреме. Нямам време за това, нито желание, нито чупливо самодоволство. Не си струва. Директният подход е най-ефективен. А противно на споделяното тук мнение, мъжете не са комплексари и не се спихват от жена, която знае какво иска, с него ли го иска и кога го иска. Мъжете, към които съм подхождала така, не са се стъписвали. Мисля, че и за тях е облекчение такова отношение. Периодът, в който имах нужда от обучители, приключи в ранните ми тийн-години. Сега съм в период, когато имам нужда от партньори.
на мен ми е много лесно да взема властта, да прелъстя или да насоча нещата така, че да се случат, но не искам да го правя, защото така все едно вземам психологическият пенис, аз ставам мъжа и след това ще се наложи да поема все по- голяма власт, докато усетя, че едва ли не и физическият пенис е у мен..не искам да става така, но не ми харесват и много властните и налагащи се мъжкари, затова си избирам по- нежни мъже и ги оставям да ме водят, но само ако ги обичам, не мога да предам доброволно властта по друг повод, а насила няма как някой да ме управлява, защото мога да съм много бясна..можеш да кажеш, че това пак е власт, като я предаваш доброволно, но това съм аз, с моите конфигурации и астрологични положения..това, което си пуснала като инфо ми пасва много, особено за луна в телец и венера в лъв..но на мен и марс и слънце /водолей-лъв/ са ми вързани с тях и се налага постоянно да решавам чии курс да поема и чия страна да заема..динамично равновесие..може би е и нещо като екосистема..и ако не искам крехкото равновесие в нея да бъде нарушено, мога да се доверя само на нежен мъж, с нежни ръце, който няма да унищожи всичко, а тук ще върже някое стебло на клонче, там ще нареди камъни, за да е по- красиво и да не става течение на растенията, другаде ще махне насъбраните клони във водата, за да не я спират да тече..някой, който цени моята душа по начина, по който тя вече Е, а не се опитва да ми каже, че е най- добре да я изравним със земята и на нейно място да построим МОЛ, защото ще е по- печеливш..в този смисъл аз не понасям предприемчивите хора, които в името на печалбите мачкат наред..и не говоря само за материални печалби..аз самата съм пасивна /сигурно заради слънцето в 12-ти дом, в инфото, което си дала не се отчитам домовете, предполагам, че се гледат като знаците- 12 дом= риби/ и често преди съм се заинтригувала от пасивни личности и почти винаги е ставало така, че сме изчаквали, изчаквали и нищо не се е случвало..не че не мога да случа нещата за времето, колкото да се мигне с око, но не съм искала да го правя, защото от една страна венера в 12-ти дом иска да пие на малки глътки от томителната мъка на неизказаните чувства, опиянява се от представите си за това какво става в главата на отсрещният /или може би в сърцето/, иска да удължи тази сладка мъка колкото може повече..да, като не изживееш нещо, ти го оставяш живо в себе си завинаги..не е нужно винаги да консумираме всичко, което ни привлече погледа..в редките моменти, когато съм си казвала ''какво толкова, просто го изживей и това е'' не се е получавало добре..да, правя нещо, нещо се променя, но след това всичко се разваля..може би така само се е разрушила илюзията, но за планетите в 12-ти може би илюзията е по- реална от това, което другите наричат реалност..реалността е това, което е реално за мен..ама за какво ги пиша тези неща..тръгнах от там, че се удържам да не отнемам марса на мъжа от първия жест..след това е ясно, ще има танц, един път единият ще води, след това ще се сменят ролите, но първия жест, първия акт на проникване в пространството на другия трябва да е на мъжа..инициативност ли е, агресия ли е, оплодителна сила ли е, каквото и да е- може да е много дребен жест, но ако се вземе от жената, мъжа е кастриран психологически и дори и да не го разбере /усети/ отсега, тези неща имат способността да се акумулират с времето и все някога ще се окаже безсилен по някакъв начин...ще се окаже импотентен- сексуално или някак по друг повод, жената ще му е взела силата, но тя няма пенис, нея тази сила я разрушава..някакви такива рано сутрин..много ми се налага да се обяснявам нещо, но все усещам, че ''не е това'', има още нещо, което трябва да се каже, за да постигне написаното равновесие, да е в хармония с това, което усещам..и още даже не е, но трябва да си направя кафе, да си ударя един душ и да излизам, че в тази антардаша на венера дето влязох, купонджийската, най- ценният ресурс са времето и съня..
