Иначе и аз, собствено, изпитвам напълно осъзнато задоволство от сарказма си. И като ми е за гъделичкане на суетата ми и виж тук какъв съм поборник на истината, и даже сам срещу всички, пък и смел, и безжалостен, че и отгоре - оле, майко, ела ме виж!!! Суета неразумна и прочее, ама хороскоп, какво да го правиш.
въобще не става въпрос за суета и миене на зъби, а за това, че когато човек усеща че нещо не е редно, ако се насилва да мълчи, за да не си създава проблеми, постепенно светлината в него избледнява, докато настъпи тъмнина..
а как разбираме кое е редно и кое не ли??...във всеки има тази частица от Бог, която ни казва кое какво е- дух, съвест, както искайте го наричайте, но го има..дори и да е завряна в ъгъла, насметена под килима, или заключена в мазето с вериги, пак я има, защото е вечна, няма как да бъде убита..
хората ужасно мразят обаче някой да им посочва, че не са на прав път, когато са точно по средата на някоя глупост или грях /най- общо/, защото се чувстват засегнати и засрамени..тогава се започва едно врещене за това, че никой няма право да им казва каквото и да било, за кого се мисли този да ми говори така и т.н.
ами това е съдба- някои говорят, други галят с перце, трети бият с тояги, други подкокоросват да продължаваш, за да станеш като тях, да не са единствените в мизерията си..всеки си има номер..сигурно се вижда в хороскопа на кого какъв е..ако не си изпълняваш номера /репертоара/- не си си в съдбата..но крайната цел не е да сме актьори, а да сме творци- играеш, играеш, докато помъдрееш и накрая може и да станеш режисьор..или сценарист..защо не..не в манипулативния смисъл- спрямо други хора, а спрямо себе си- сам да си определяш живота, ролята и сцената, на която ще я изиграеш..