Ама те и от "свидетели на Йехова" си мислят, че са единствените опълномощени и виждащи истината такава каквато Е. А дали моята истина е релевантна на тяхната? Ами...НЕ. Даже и не искам да чуя тяхната истина ако ще  и в 10 ада да горя след това. Интелектуално даже не ми е любопитна. Но ако, вземат, че достигнат някаква критична маса..какво предлагаш??
п.п.Знам какво става когато такива поборници на истината станат мнозинство и какви са общо взето степените на свобода, но ми е любопитно ти какво мислиш по този въпрос.
п.п.п.Избрах тази секта поради медийния интерес към нея в момента, но спокойно можеш да я замениш с "Мюсюлмански братя" или пък с онази..японската дето обгазяваше със зарин.

...или с християнството?...

Малко трудно можеш да обвиниш православието като доктрина в такива неща.
Поразучи какво що е било из Византия и защо аджеба са напирали толкова към нея.
600г практически без инфлация.

аз не обвинявам

Що ти обвиняваш ли?

не знам какви мунданни транзити го бележат (трябва да има значение обаче), но упадъкът започва да се забелязва с просто око, което на мен ми идва твърде дразнещо...и едновременно по странен начин снишаващо

до тук прави впечатление, че удържат положението кардиналните, да ми простят фиксираните, но те първи се предадоха (без оглед на крайната позиция, която заемат, т.е. "добра" или "лоша", според общо приетите за това)
тъй като не ми е особено препоръчителна откритата борба, гледам да се въздържам, но не всякога ми се отдава :mellow: да замълча 

чрез немълчанието дълго време мислех, че се освобождавам, сега не съм съвсем убедена в това...
борбата за справедливост си е моя, спрямо моите убеждения и виждания, но има една по-висша справедливост, която няма как да знам в детайли, и така установих, че ако успея да замълча и Я приема, Онази Висшата не закъснява с проявлението си на физическо ниво, но все пак е важно да не оставам безразлична към околната среда, защото все пак ме заобикаля и взаимодествам с нея, както и тя с мен

тъй като не съм свръхчовек няма как да не изпитвам болка, негативна емоция, раздразнение, гняв, обида, обвинение
но ако само за три минути се изчистя от горното, нещата се подреждат за определен миг :blink:

суетата никак не ми е чужда, но ни най-малко не е определяща при натискане на бутона :blink:
зачудих се, дали е от значение да намеря съмишленици, да не говорим за последователи , особено в момент, в който повечето ме изпратиха в забвение, или в омекония вариант не проявяват разбиране, а имам нужда от тях...и тогава онази тишина (от която всъщност бягаш) се оказва притегателна сила и полезно говоряща с упътване към (раз)решението по темата :blink: за себе си, защото всичко тръгва от мен, другото е само суета...
 :blink:

Ама те и от "свидетели на Йехова" си мислят, че са единствените опълномощени и виждащи истината такава каквато Е. А дали моята истина е релевантна на тяхната? Ами...НЕ. Даже и не искам да чуя тяхната истина ако ще  и в 10 ада да горя след това. Интелектуално даже не ми е любопитна. Но ако, вземат, че достигнат някаква критична маса..какво предлагаш??
п.п.Знам какво става когато такива поборници на истината станат мнозинство и какви са общо взето степените на свобода, но ми е любопитно ти какво мислиш по този въпрос.
п.п.п.Избрах тази секта поради медийния интерес към нея в момента, но спокойно можеш да я замениш с "Мюсюлмански братя" или пък с онази..японската дето обгазяваше със зарин.

мен ли питаш??

до тук прави впечатление, че удържат положението кардиналните, да ми простят фиксираните, но те първи се предадоха (без оглед на крайната позиция, която заемат, т.е. "добра" или "лоша", според общо приетите за това)
тъй като не ми е особено препоръчителна откритата борба, гледам да се въздържам, но не всякога ми се отдава :mellow: да замълча  

Това за кардинаалните и фиксираните нещо не го разбрах. Всичко си е строго индивидуално, но си има и цикличност. Сега каардиналните са под прицела на тежкарите, а фиксираните и мутабелните си почиват - полага им се.

Лично за себе си бих казала, че имам един аспект - квадрат на Юпитер - господар на асцендента с Марс, за който с право казват, че на ниско ниво води идеологически войни, пък може и да кръстосва щпаги, даже. В ранна детска възраст се хвърлях с главата напред в защитата на всякакви каузи. Сега вече знам, че вместо да "зяпам", мога да направя нещо практично. Обаче, когато ми прекипи, много бързо се възползвам от силата на тази кардинална квадратура. Започва като възмущение, което прераства в ураган, готов да издуха застоялия въздуух около мен. Особено, ако реша че съм права, а другите не са ставам много нетърпелива. В известен смисъл имам право да мисля така, заради тригона на Юпитер със Сатурн, който дава далновидност и стратегически способности, но не ми достига физическа сила да реализирам всичко замислено (Марс е в заточение), а квадратът му с юпитер ме изтощава още по-бързо. Затова разбрах, че ми трябват съюзници, понеже "сговорна дружина планина повдига". Сам човек е за тоалетната...И ако отблъснеш хората от себе си, вместо да ги привлечеш за своята кауза, каква полза, че вярваш в каквато и да е истина...тя кому е потребна?

Според Хъбард последното нещо, което остава на човека, е чувството му за собствена правота. Той има една скала на тоновете и прочее там, обаче когато всичко загуби, когато повече нищичко не му остане, му остава едно единствено нещо - чувството му за собствена правота - това е, което държи човека до последно.
Значи без него вече нищичко повече нямаш и затова всеки се държи тук.
Аз-съм-прав-до-последна-капка-кръв.

Сигурно основният държател на егото е чувството за собствена правота, замине ли си то, заминава си и егото ... и ставаме просветлени и безсмъртни.  :25:

Някой изскача и споделя мнение различно от общите нагласи, или се държи по начин - различен от всеобщо цензурирания за допустимо-продаваем-смилаем. И той бива или игнориран, или нападан.

Или го обявяват за скандалджия, заядливец или просто луд. 

Поведение, различно от "модните" тенденции в дадена група, рядко се посреща с добронамереност.
Някой може да се държи много по-неетично от набедения за черна овца, но да получава аплодисменти, одобрение или приемане by default, защото си е осигурил сподвижници. Солидарността в такива случаи изиграва кофти шега, лишавайки групата от обективност и осигурявайки благодатна почва за прилагане на двоен аршин.

Прия добре го е обяснила. "Всяка коза за свой крак" ,"Много вождове малко индианец"..та така. И тези, които са разстрелвали "В името на Народа" в големия си % са имали искреното убеждение, че вършат добро.."светлина" е струяла от тях както и от аплодиращите ги.
Размахването на пръст поради това, че се чувстваш призван за пастир, а отсрещният пък неможе да се приема като овца от стадото ти изначално поражда конфликт изходът от който не е победа на истината, а на численото превъзходство. Пазарът на души е най-спелулативния и най-опасния.

Светли празници!

Уран, ти се явяваш в ролята на критически реалист - размахваш пърст и критикуваш критикуващите, ама не даваш изход от ситуацията. 

Значи навярно не се усещаш, ама твоята критика по отношение на критикуващите е същата критика.

И пак стои въпросът - какво да се прави, да седиш и да жмуцаш или да се бориш по твоя си начин.
Тоя разговор съм го водила преди 8-9 години също, спомням си имаше едно пълничко момче в клуб Магия, та точно това говорихме тогава.

Че има хора с една реалност и на тях всичко им е ясно, а има хора, които могат да виждат през очите на другите и за тях колкото хора, толкова и реалности, та се оплитат като пате в кълчища и в крайна сметка нищо не правят.

Значи аз или ще следваш сърцето си, или ще следвам ума си, а ума ще ме заведе при някоя от вас.
Аз избирам сърцето си.
Вижън го е казала много добре - вътре в нас има една светлинка, която следваме или не. Някои не я усещат даже, други нямат идея за нейното съществуване, трети я усещат, ама не и вярват, вярват на умствените спекулации...аз за тия години стигнах до извода, че ако искам изобщо да постигна нещо, трябва да почна да вярвам на едно нещо и това нещо да е светлинката вътре в нем.
Останалото са празни приказки на разпети петък от немане какво да се прави...

"Светлинката" е функция от целия ни/ти бег граунд-чужди внушения/философия, личен опит, СРЕДАи т.н. Претенцията за божествен дъх в нея е по-скоро патология. Аз лично нямам проблем с това. Всеки има право на собствените си виждания до момента в който не влезе в моя свят или нечий друг нежелаещ подобна интервенция.
 Така и не мога да разбера за какво се борите. Нека отговорът бъде простичък, като за 5 годишно дете и да не включва чужди мисли и популярни притчи. :blink:
 Относно моето размахване на пръст-къде видя от мен заявена лична духовност? :blink: :blink:

И ми се случи даже такава случка - изнесох на светло един факт - и го направих с принт скрийн, демек го показах гол голеничък. И кво, голата истина не понесе и мен ме обвиниха в лъжа - че съм излъгала за голата истина, която я поднесох с факти. Хората просто си затвориха очите и решиха, че фактите не говорят, а аз лъжа. Направо се изумих.

Абе казвам ви - случват се тотално нелогични неща, аз си знам кога съм виновна, кога съм полувиновна, кога мога да оспорвам - ама от нищо се изфабрикува нещо и се почва....

 :57: (не обичам тая емотка, прилича ми на Мунчо Идиота), ма едва сега зацепих същността на темата, не че Мерурий ми е виновен
Kaily, ти добре във ФБ (дреме ти), при мен е в реалността (предимно работа, среда), мога да отчета и точния период от ретроградното движение на Сатурн (27 януари), а и не навирам, нито доказвам на никого нищо, седя си в ъгъла, ама на :lol:

И ми се случи даже такава случка - изнесох на светло един факт - и го направих с принт скрийн, демек го показах гол голеничък. И кво, голата истина не понесе и мен ме обвиниха в лъжа - че съм излъгала за голата истина, която я поднесох с факти. Хората просто си затвориха очите и решиха, че фактите не говорят, а аз лъжа. Направо се изумих.

Нищо ново под слънцето, теб какво те учудва?
Безочливостта и дебелогъзието? Или увереността в собствена безпогрешност, с която отричат твоите голи-голенички факти? Фактите са факти, но ако са непотребни на групата и застрашават статуквото вътре в нея (или нечии позиции), те могат с лека ръка да бъдат отречени или изопачени да неузнаваемост.
Такива ситуации е имало и преди, без оглед на това къде се случват и коя е ябълката на раздора - навсякъде по форумите (и нашият не прави изключение), във фейсбука, в службата, в трудов колектив и т.н.

За който разбира руски - току що попаднах на разяснение за световете, в които живеем.

http://kab.tv/?item=6938

Ние сме се родили в най-малката сфера от 125 възможни и тя е нашия свят, цялата работа е не да си оправяме тази сферичка, а да пробием в следващата, а после в следващата и т.н.
И в същото време ние самите строим тези сфери, не само че те не съществуват, ми ние ги строим. И после трябва да ги пробиваме.

"Светлинката" е функция от целия ни/ти бег граунд-чужди внушения/философия, личен опит, СРЕДАи т.н. Претенцията за божествен дъх в нея е по-скоро патология. Аз лично нямам проблем с това. Всеки има право на собствените си виждания до момента в който не влезе в моя свят или нечий друг нежелаещ подобна интервенция.
 Така и не мога да разбера за какво се борите. Нека отговорът бъде простичък, като за 5 годишно дете и да не включва чужди мисли и популярни притчи. :blink:
 Относно моето размахване на пръст-къде видя от мен заявена лична духовност? :blink: :blink:

Къде съм рекла, че за да размахва некой пръст, требе да претендира за духовност?
Бъркаш понятията.

Ще го кажа така - който е чувствал любовта, знае какво е любов. Който не я е почувствал нито веднъж през живота си, не може да разбере за какво говори оня, който я е почувствал. И си мисли, че оня просто се е начел с повече книжки....

Ние сме се родили в най-малката сфера от 125 възможни и тя е нашия свят, цялата работа е не да си оправяме тази сферичка, а да пробием в следващата, а после в следващата и т.н.
И в същото време ние самите строим тези сфери, не само че те не съществуват, ми ние ги строим. И после трябва да ги пробиваме.

Интересно е наистина. Доколкото разбирам обаче, основната идея тук е не да оптимизираме най-малката сфера, в която съществуваме, да не се опитваме да променяме нищо в нея - порядките, обществото или средата, която непосредствено ни заобикаля. Донякъде се доближава и до моята житейска философия, която изградих с течение на времето. Но от друга страна това не е ли нихилизъм? Предполагам, че революционерите и всички онези, които са изгоряли на кладата за "еретичните" си идеи, не са разсъждавали така. Те са се опитвали да променят най-малката сфера, дори с цената на живота си.
Добре де, Кайли, като им навираш под носа голите факти вместо безразлично да махнеш с ръка и да останеш дистанциран наблюдател, мислиш ли, че не се опитваш да промениш порядките в тази сфера? Мислиш ли, че благодарение на твоите публично изложени факти нещо в техния филм ще се промени, дали ще успеят да пробият малката сфера? Ами ако тя ги устройва напълно? Ще си останат в тяхната сфера и ще си пуснат друг филм за гледане, в който те няма теб, сиреч пълен игнор. От личен опит ти го казвам.  :blink:

Отдавна Ошо много пъти го е казвал, разказвал, доказвал и показвал. За това пише и Вадим Зеланд, бе всички го казват.

Това поле тук нашето е създадено специално за тренировъчни цели - това пък е моето видение п тоя въпрос. Все едно басейн с вода, в който се учат да плуват. И ние непрекъснато се опитваме да точим бсейна, за да не се давят хората. Ама той е създаден именно с такава цел - кой се научи да плува, излиза в морето. Кой не се научи - продължава да плува и да се дави. А отстрани ентусиасти не се учат да плуват даже, ми непрекъснато пробват да го източват...и така... 

Значи като правя нещо, не лазсъждавам отдавна, неколко пъти го казах. Писна ми да философствам трябва ли, не трябва ли, до какво ще доведе това...твърде ми е къса перспективата, че да знам дългосрочните последствия. Научих се да следвам усета си.
Пчелата как си намира кошера през 9 ливади в 10-тата? С умствени конструкции или просто следва усета си?

Та и аз така почнах - развивам си усета, къде го уцеля, къде не го...