не знам какви мунданни транзити го бележат (трябва да има значение обаче), но упадъкът започва да се забелязва с просто око, което на мен ми идва твърде дразнещо...и едновременно по странен начин снишаващо
до тук прави впечатление, че удържат положението кардиналните, да ми простят фиксираните, но те първи се предадоха (без оглед на крайната позиция, която заемат, т.е. "добра" или "лоша", според общо приетите за това)
тъй като не ми е особено препоръчителна откритата борба, гледам да се въздържам, но не всякога ми се отдава :mellow: да замълча

чрез немълчанието дълго време мислех, че се
освобождавам, сега не съм съвсем убедена в това...
борбата за справедливост си е моя, спрямо моите убеждения и виждания, но има една по-висша справедливост, която няма как да знам в детайли, и така установих, че ако успея да замълча и Я
приема, Онази Висшата не закъснява с проявлението си на физическо ниво, но все пак е важно да не оставам безразлична към околната среда, защото все пак ме заобикаля и взаимодествам с нея, както и тя с мен
тъй като не съм свръхчовек няма как да не изпитвам болка, негативна емоция, раздразнение, гняв, обида, обвинение
но ако само за три минути се изчистя от горното, нещата се подреждат за определен миг :blink:
суетата никак не ми е чужда, но ни най-малко не е определяща при натискане на бутона :blink:
зачудих се, дали е от значение да намеря съмишленици, да не говорим за последователи

, особено в момент, в който повечето ме изпратиха в забвение, или в омекония вариант не проявяват разбиране, а имам нужда от тях...и тогава онази тишина (от която всъщност бягаш) се оказва притегателна сила и полезно говоряща с упътване към (раз)решението по темата :blink: за себе си, защото всичко тръгва от мен, другото е само суета...
:blink: