ето започваше така....
Човек забравя всеки миг
и си измисля нова памет...
И облаци сме ние,
а животът е дъжда...
И кой е вникнал всъщност
в нашите съдби?
И кой ги е измерил с истинското време?
И кой от всички сънища ще бъде
нашето пробуждане?
При старците се спрях, за да потърся отговор
на вечните въпроси...
Но колко струват думите, родени в самота?
Прочетох много книги-много ли разбрах?
И колко от това, което съм видял,наистина съм го видял?
О, всичките велики формули
са само прах
и думите на мъдреците-
само плач сиротен.
А истината е ветрец-отлита тя
и само ехото я произнася....
следва продължение...някога, за съжаление не мога да намеря стиха дори и в Google... :blink: