Значи е комплексно. Природните дадености вървят в комплект с баща-задник.
Доволен? 
Аз съм момиче.
Сатурн се свързва с изброените от теб качества, свързва се с бащата. А баща ти по случайност има това, което ти цениш най-много у хората. Нали си писахме в темата за родовата карма и ти ми разказа за баща си. Но знай, че една жена може да стане самостоятелна психически и да си намери мъж, който да е като Анимуса и, ако се освободи от влиянието на баща си върху психиката.
Когато казвам истината на хората, повечето от тях искат да прекъснем разговора или стават недоволни и отричат това, което им казвам. Малко от тях приемат и си признават. Може би, защото им трябва време, за да приемат и осъзнаят фактите, а аз директно и без много приказки им казвам.
По темата, аз също имам Плутон в 1-ви дом в съвпад с асцендента. Може би това, че е в опозиция на Меркурий е причината така бързо да казвам, когато виждам проблем. Но, както се казва, нещо ме подтиква. Напоследък се оптивам да не им казвам истината, а само, ако видя, че те имат желание. Все си мисля, че ако им кажа, това ще им помогне да видят това, което не виждат у себе си. Но те не приемат и отричат. Малко си признават, когато им кажа нещо. Не на всеки му е в съдбата да поправя проблемите си. Не че има значение как реагират другите, а защо мен ме влече все да им казвам това, което смятам за истина.
Извинявай за объркването.
Иначе определено ценя, когато някой се опитва да ми отвори очите, не желая да живея в някакви красиви илюзии, по-добре лично смятам да се знае истината, дори да откъсва от някакви фалшиви надежди, не виждам смисъл от фалшиви надежди - да оставиш човека да си блъска главата в грешната стена просто защото така имал енергия да се занимава с нещо, а иначе няма да има.
Въпроса е че за мен проблема не е само психологически и това, че се опитвам да бъда като баща си, просто за мен нещата са твърде свързани с генетиката, според моите виждания и по отношение просто това съм наследила от него. Иначе за мъж не се тревожа, семейството въобще не е приоритет в живота ми, нямам намерения да създавам, искам други неща от живота си. Аз пак казвам, може и да си права за психологическия модел, но аз просто не го виждам така. :blink: Виждам себе си като една отделна личност, която е формирала себе си спрямо собствените си дадености.
Друг е въпроса, че донякъде има истина и в това, което другите формци казаха, не можеш да отвориш очите на човек за истината в пълния смисъл на думата, докато той сам не извърви пътя до нея. Прост така е устроена човешката психика, в повечерто случаи, за голяма жалост, иначе много грешки мжоеше да бъдат предотвратени
