Емпатията понякога е бреме наистина, напълно разбирам. Понякога ми се е щяло да се оперирам от това и куп други чувства, да ги завържа за камък и хвърля в реката. Преди прилепях повече от антените си, но сега не толкова... Ала понеже съм добър слушател и приемам насериозно и с внимание другия, често установявам, че съм предпочитана компания в такива случаи, дори общуването да е в интернет чат и дори да не става дума за предлагане на решение и успокоение, а просто за споделяне. Забелязвам известна тенденция да съм търсен в такива случаи и изобщо за по-дълбоки теми, дори да не съм особено близък с човека. Прави ми впечатление как на няколко пъти са ми казвали, че се чувстват по-разбрани около мен, по-успокоени и хармонични, понеже съм излъчвал някакво спокойствие и умереност. Един от най-красивите комплименти, който ми направи за пореден път най-близкият ми приятел от 15 години насам още от вратата, когато дойде на гости: "Ей, като идвам у вас, усещам едно спокойствие и приятен аромат в този дом", което важеше и за предходното ми жилище до 1998-99 г. Но с времето си изградих по-хубав "пропусквателен пункт", по-високи огради, и ми е по-добре.
Вече знам, че когато някой от иначе малкото ми Скайп контакти седмици и месеци наред не се е сещал за мен, а ми пише, вероятността да става дума за горните неща не е никак малка.