Имах предвид, че при мен не толкова има конфликт между разума и интуицията, колкото между интуитивното усещане за човека/ситуацията и очакванията за него/нея. С особена сила важи, ако първото усещане е неприятно, пък съм с нагласа да му симпатизирам (или да очаквам по-благоприятно развитие на ситуацията). И впоследствие, след като първото ми впечатление се потвърди и споменът изплува отново в съзнанието ми, си казвам "Защо не послушах вътрешния си глас, щях да си спестя доста глабоволия?". :ariess: