Човекът, неизменно се променя през целия си живот, явно и това показва прогресиращата карта. Ако не се променя, значи някъде нещо не работи както трябва. И в този живот винаги трябва да се търси баланса, винаги едното е за сметка на друго...
Като малка бях голям келеш в къщи, 3 деца сме и като се случи нещо, аз обикновено съм инат....но бивайки провокирана от брат си, се е случвало да губя контрол и тогава всичко около мен хвърчеше - столове, лъжици, вилици и ножове...Хората на улицата много ме обичаха, даже имаше период в който по-големите какички се биеха за мен

- аз бях дребна ситна с червени букли и лунички. Тук вече не знам коя планета е действала. Освен това бях заблеяна овца и често се е случвало вместо да съм хваната за майка си, да съм се хванала за полата или палтото на някоя друга жена. Много обичах да държа за ръка сестра си или въобще да бъда хваната за ръчичка или да водя за ръка....Майка ми /мир на духа й/ винаги ме наричаше "теле"

....Промених се много, но обикновено около мен винаги има настроение - много се шегувам, бъзикам радиото постоянно

, ааа и нося много на майтап...Но близките ми приятелки, които ме познават /дори и те не ме познават достатъчно, защото не могат да преценят реакциите ми/, когато съм под напрежение или съм вбесена - усещат напрежението и аз им го предавам, но когато съм вбесена, гледат да са надалеч.....Хубавото е че съм се научила да контролирам мислите си, от там поведението си....Но дълбоките емоции си остават и тях си ги отнасям като негатив, обикновено ги изхвърлям на сън. Скоро четох, че обикновено този ни живот се гради върху това, над което сме размишлявали в миналия, следователно това, над което сега размишляваме ще се прояви в следващия ни живот....Баланса е във Вярата, когато виждаш че нещата са далеч много по-сложни, а твоите сили не достигат, достатъчно е да повярваш, че по някакъв начин всичко ще си дойде на мястото и ще се случи точно така както трябва и че за това си има неизменни механизми, отвъд нашето възприятие - наречено БОГ.