Щото ми писна естествено.
Щото въпросният не се отнася с мен според моите заслуги или моите провинения, а според това каква интрига върти в момента, че аз да съм му изкупителна жертва.
Примерно ще ме вземе на преговори, не щото е преценил, че мога, а щото трябва да натрие носа на съдружника си; ще се развика по мен не щото съм свършила нещо зле, а щото трябва да покаже еди си кого, че вика и по други. Е такива някакви работи.
Човек не може да разчита с труда си да направи нещо и то да бъде оценено или да направи гаф и да си го отнесе, щото е направил гаф.
Не, той бива третиран, аз демек, според интриги, които се въртят с други хора.
Това като общо положение. Поводът беше прозаичен, причината, виж как я изяснявам тая сутрин и сега, е че на мен не се гледа като на личност, а като на спомагателна пешка в шахматни игри, които се играят с хора, които са ми под нивото.
И честолюбие можеш да го наречеш, примерно,2 възможно е.
Но като ми каза-това е положението, ако не ти харесва, напускай, аз просто напуснах.
Впрочем имаше страхотни съвпадения тия дни, ама наистина невероятни, просто така се бяха наредили нещата, че нарочно нямаше да могат.
Да речем, вчера сутринта за сефте се оспивам и тръгвам с маршрутка, той за сефте идва в 9 на работа, щото има интервюта, засичам го от маршрутката как кара колата, това в тая лудница от коли и прочие е невъзможно да се случи даже нарочно да целим с някой сценария. А той се движи вчера не само по това време, което е изключение и за него, и за мен, но и по тоя път, което също е изключение и за него, и за мен.
От няколко дена ми играе окото, ма не разбрах на какво е-дясното, ама под окото. Нали се сещаш, че като ми игра така преди няколко месеца, че чак питанка пуснах, той се обади внезапно за работа. После почна да ми играе лявото око 3 седмици и баба ми почина. И тук от няколко дена играе дясното, но под окото, дето се образуват торбички при другите.
Абе както и да е, искам да ме третират като личност, не като пешка, удобна за доказване нещо на други. При положение, че аз съм още много далеч от нивото си на некомпетентност, а ония другите отдавна са стигнали там и няма накъде повече да растат. Обидно ми е. Ако ще да е честолюбие.
А и ако се смирявам и примирявам, те нещата ще се усложняват още, щото колкото повече навеждаш глава, толкова повече те мачкат.