Минава се май през една "празнота"......
За да стигнеш до нея трябва да си правила и да си имала всичко, което си искала.

Аха, ама аз в тая празнота влязох на 33, знам това, щото се бъзиках преди да ги навърша, че като съм родена на Бъдни вечер, ще ме разпнат на 33.
Значи първо дойде осмислянето, че нещата не са такива, каквито ми се струват, после дойде идеята за промяна. Аз лично го усещам все едно купчина пясък на морското дъно с някаква форма и трябва купчината да слегне, пясъкът да се разпилее и да изгуби форма и чак тогава можеш да направиш нова купчина с нова форма дори на съвсем друго място.
Загубата на форма на купчината е празнотата.
И като слегнах, та години наред, имаше време, когато просто не ми се излизаше вече и ми беше отлично безформена.
А преди 2 години може би максимум започна да ми се излиза и да искам да изляза. Ама вече толкова бях се отстранила от света на човеците и човешката вселена беше толкова нагъчкана, че просто не успявах да си освободя пространство да се промуша обратно.
Можех да си върша старата работа, която си ми е доста доходоносна, но някак си не можех, просто не можех да се насиля да върша същото, трябваше ми нещо ново.
Та пробивът беше сега, пробивът обратно. Сега се сещам, че всъщност и работодателят ми е почнал това начинание преди 2-2,5 години, приблизително по същото време, по което на мен ми се е приискало да се връщам обратно.
Бе чудни работи стават по белия свят.
И пак се разплещих....ти смяташ, че празнотата идва след изпълнение на всички желания, аз обаче направих напук-наврях се в празнотата, за да мога да се трансформирам и да почна да изпълнявам всичките си желания. На принципа външното е отражение на вътрешното, значи трябваше да запълня вътрешното с ново качество, значи първо трябваше да го изпразня.

Виж на какво попаднах днес и то точно в темата:

Промежуточная стадия

Говорил Магид из Межерича:
"Ничто в мире не может перейти из одной реальности в другую, прежде чем сначала не превратится в ничто, не достигнет промежуточной реальности. Этого небытия никто не может достичь, ибо оно предшествовало Творению. Только за этой стадией может последовать новое творение, подобное цыплёнку, вылупляющемуся из яйца. Момент, когда уже нет яйца, но нет ещё и цыплёнка - и есть небытие. Философы учат, что ничто - это первичное состояние, которого никто не может достичь, ибо оно предшествует Творению; его называют хаосом. Оно подобно прорастающему зерну. Зерно не начинает прорастать, пока не разбухнет в земле и не утратит качества зерна; происходит это для того, чтобы оно могло достичь небытия, предшествующего новому творению. Эту стадию называют непознаваемым началом или непроявленной мыслью. Затем мысль рождает новое творение, ибо сказано: "Всё мудростью сотворил Ты".
   

Тук сме се събрали все русофили    :rolleyes:  
 

Тук сме се събрали все русофили    :rolleyes:  

разликата е, че ние сме го учили 12-13 години доброзорно - не че ни е в ущърб  

Аха, ама аз в тая празнота влязох на 33,

Общото тогава и сега е действието на тр.Уран - тогава е бил в съвпад с наталните Сатурн и Юпитер, а сега - секстил.
Уран е разрушител
Въпросът е какво ще разруши  

Въобще даже не е бил, става въпрос за края на 93, началото на 94-та, лятото на 94-та....
Подминал ги е бил.
Горе долу по онова време срещнах Ошо, всъщност тогава беше, бях минала точно 33, значи е било 94-та пролетта и лятото.
Интересно обаче, сега погледнах-точно тогава точно Юпитер е бил пак там, в 12 и връз Нептун напред назад.

Е, ти си знаеш, кога си влизала в "празнотата"

Но тя надали може да се свърже с Юпитер  

Интересно обаче, сега погледнах-точно тогава точно Юпитер е бил пак там, в 12 и връз Нептун напред назад.

А мен при този аспект ме "трясва" някоя идея фикс, която отказва да си тръгне цели 12 години
Никаква празното - пълно с фикс -идеи!

И задължително ме канят на сватба и при трите преминавания се случи  

Е да де, идея-фикс и ме държа почти цели 12 години, да не кажем направо съвсем.  
Всъщност първо дойде осъзнаването, че искам да успея, после, че такава, каквато съм сега, няма да успея, после почнах да разглеждам под лупа успелите хора за момента-тва там разни мутри и прочие, после дойдох до осъзнаването, че умът не е предпоставка за успех, поне не достатъчен, после се оказа, че си трябва и други качества, които аз нямам, после стигнах до идеята, че ми трябва цялостно преформатиране на диска...и после отидох в празното.
Но целта да ида там беше идеята за успех.
Така не става ли да е по Юпитер вече?

"после дойдох до осъзнаването, че умът не е предпоставка за успех, поне не достатъчен, после се оказа, че си трябва и други качества, които аз нямам, после стигнах до идеята, че ми трябва цялостно преформатиране на диска...и после отидох в празното"

Да, така е, единият "гол" ум определено не е достатъчен да бъдем или да се чувстваме успели или преуспели в живота. Но пък качества разни могат да се добиват, отглеждат и развиват, а умът губи ли се някъде... тогава какво правим?  :blink:  :lol:

При мен обаче като че ли преобладава друга "тенденция" - преди да се ангажирам с преформатиране на диска, трябваше да се озова в празното. По-празно не можеше и да бъде. Всъщност осъзнаването на нещата такива, каквито са - като например "празни", ги прави още по-празни...  :huh:  

Е то при преформатиране първо правиш формат С:

Така не става ли да е по Юпитер вече?

При добро желание, откриваме взаимовръзка между всичко във Вселената

По интересно е друго - кога и как усещаме събитие или влияние.
Например преврата 1989г едни го усетиха ноември месец; други пролетта на 1989г, когато в някои райони с повечко етническо население се разхождаха танкове по улиците, а групите от хора бяха разпръсквани с пожарни коли; а трети - още 1986г при Перестройката на Горбачов.

Та и с влиянието на планети и аспекти е така  

Аха, и аз го усетих още преврата на Горбачов.    Даже помня, че 2-3 години преди това до такава степен усещах идващите промени, че реших да се омъжа на всяка цена, защото бях решила, че така ще им отговоря по-адекватно. Та ноември 89 вече бях с взето, изпълнено решение и детенце на година и половина.
Прави сметка кога съм усетила още полъха.  

Ма сега от 2 години биля усещам нов...  

Е, днес вече си взех чантичката.
Напълно и окончателно.
Слънце квадратура Меркурий точна.
Припомням, че почнах работа при точна опозиция Слънце Меркурий-пак в същия ден.

Има една дзен-мисъл:
вечността е влюбена във времето
в смисъл, че трябва да търсим физическото проявление на духовното.

Защо се отказа?

Щото ми писна естествено.
Щото въпросният не се отнася с мен според моите заслуги или моите провинения, а според това каква интрига върти в момента, че аз да съм му изкупителна жертва.
Примерно ще ме вземе на преговори, не щото е преценил, че мога, а щото трябва да натрие носа на съдружника си; ще се развика по мен не щото съм свършила нещо зле, а щото трябва да покаже еди си кого, че вика и по други. Е такива някакви работи.
Човек не може да разчита с труда си да направи нещо и то да бъде оценено или да направи гаф и да си го отнесе, щото е направил гаф.
Не, той бива третиран, аз демек, според интриги, които се въртят с други хора.
Това като общо положение. Поводът беше прозаичен, причината, виж как я изяснявам тая сутрин и сега, е че на мен не се гледа като на личност, а като на спомагателна пешка в шахматни игри, които се играят с хора, които са ми под нивото.
И честолюбие можеш да го наречеш, примерно,2 възможно е.
Но като ми каза-това е положението, ако не ти харесва, напускай, аз просто напуснах.
Впрочем имаше страхотни съвпадения тия дни, ама наистина невероятни, просто така се бяха наредили нещата, че нарочно нямаше да могат.
Да речем, вчера сутринта за сефте се оспивам и тръгвам с маршрутка, той за сефте идва в 9 на работа, щото има интервюта, засичам го от маршрутката как кара колата, това в тая лудница от коли и прочие е невъзможно да се случи даже нарочно да целим с някой сценария. А той се движи вчера не само по това време, което е изключение и за него, и за мен, но и по тоя път, което също е изключение и за него, и за мен.
От няколко дена ми играе окото, ма не разбрах на какво е-дясното, ама под окото. Нали се сещаш, че като ми игра така преди няколко месеца, че чак питанка пуснах, той се обади внезапно за работа. После почна да ми играе лявото око 3 седмици и баба ми почина. И тук от няколко дена играе дясното, но под окото, дето се образуват торбички при другите.
Абе както и да е, искам да ме третират като личност, не като пешка, удобна за доказване нещо на други. При положение, че аз съм още много далеч от нивото си на некомпетентност, а ония другите отдавна са стигнали там и няма накъде повече да растат. Обидно ми е. Ако ще да е честолюбие.
А и ако се смирявам и примирявам, те нещата ще се усложняват още, щото колкото повече навеждаш глава, толкова повече те мачкат.

Тия неща и аз ги изживях... да те оценяват според интригите, които се въртят от други колеги покрай тебе, накрая ми писна и за пръв път в живота си първа си взех чантичката, но преди това ги направих криви  :lol:  

Днес си погледнах транзитите на Юпи и се натъкнах на нещо интересно при секстил със  Сатурн и аз си вдигнах гълъбите от предишната работа точно за същите причини /Сатурна ми е в 12дом/,но при тригона съм заченала сина си ,по същото време е и тригона към АС и то едно разширение /цели 30 кг. от които няма оттърване/и т.н. Сега ще чакам октомври за да ми  кацне на ДСЦ да видим тогава какво ще се случи :lol:  

Днес си погледнах транзитите на Юпи и се натъкнах на нещо интересно при секстил със  Сатурн и аз си вдигнах гълъбите от предишната работа точно за същите причини /Сатурна ми е в 12дом/,но при тригона съм заченала сина си ,по същото време е и тригона към АС и то едно разширение /цели 30 кг. от които няма оттърване/и т.н. Сега ще чакам октомври за да ми  кацне на ДСЦ да видим тогава какво ще се случи :lol:

Е така де, почнах при секстил Юпитер-Юпитер и свърших при секстил Юпитер Сатурн.
Почнах при опозиция ама точна за деня Слънце Меркурий и свърших при квадратура за деня Меркурий Слънце и ширжсо кводротера Слънце-Меркурий.

Сега чакам Юпитер да ми кацне на АС на мен, пък да видим.

Тия неща и аз ги изживях... да те оценяват според интригите, които се въртят от други колеги покрай тебе, накрая ми писна и за пръв път в живота си първа си взех чантичката, но преди това ги направих криви  :lol:

Чудна работа, аз пък за сефте се сблъсквам с тоя феномен, щото не съм интригантка по принцип и щото не съм и работила на чуждо от премного години.
А глей как се оказа, че много народ бил така...е аз не ги направих криви, таман са ме обучили обаче и то почнах с нениска заплата за начинаеща.
А сега таман им бил почвал сезонът, в който имало много работа. Та без един обучен човек точно в началото на калъбълъка, а аз съм бързо схватлива и пак ми трябваха 2-3 месеца да понавляза...тепърва ще стават криви, тоя път не от моето присъствие, а от моето отсъствие.