Сънувах сън, но всичко беше много живо с цветове, фигури и образи. Което е рядко за мен. По принцип сънувам, но не виждам лица, просто знам, че е еди кой си...Нещо от сорта. А сега всичко си го изживях и усетих...
Действието сякаш се развиваше в 3 паралелни реалности /едната в Германия, другата в майчината къща на село, другата в бащината тук/. Оказвам се в Германия, съвсем сама, привечер и установявам че съм имала огромен късмет да улуча мястото където живее бившата ми тръпка. Гледам на балкона на един блок простряни килими и си викам ееее, тук трябва да живее, щото тез килими съм ги виждала на снимки на неговото жилище във Фейса....само че не можех да ида при него, огромна тъга ме налегна. Седнах до едни кошове в тъмното и около мен се появиха няколко леки жени. Казаха че има басейн, вдигнах се от там и тръгнах към басейна, качих се някак си на някаква яхта, басейна изведнъж се оказа море, а аз се хванах на някакви перила и като гимнастик на успоредка се въртях ли въртях - във въздуха, във водата, по едно време все едно че бях делфин, почувствах се в тялото на делфин....с такъв кеф се пльосках и се хвъргах - над, под, във водата...Изведнъж стана време за ходене, казаха че ще се затваря басейна и аз се оказах пред ниско хълмче със зеленина и си викам моето село е еееей там на югоизток и тръгнах по склона. Уж тръгнах към село, оказах се в къщи и трябвало да се изкъпя, видях брат си и снахата, брат ми се мъчеше да насоса някви маркучи за душ, а в следващия момент се виждам на село в стаичка с вуйните си на легло. И сестра ми със зетя пристига и моя приятелка с тях, която явно съм чакала и й се радвам, че я виждам и взех лицето й в шепите ми, казвайки че изглежда добре /съвсем скоро беше оперирана/. И отново се пренасям на пътечката за бабината къща, трябваше да мина през една ограда от изсъхнал жив плет, но беше широка и не можех да я прескоча, та за това взех няколко клони от изсъхналата трънка и отдолу се показа двойка сплетени змии - оооо, си рекох хванах любовния ви период, брей кви хубави изписани пепелянки. Змиите сякаш се усмихваха. Помислих си само, че не трябва да ги закачам...
Та за съня - тръпката в Германия, сънувам го, понеже в реалността просто го погребах - погребах всички чувства към него....някак си ги зарових в себе си. Но в сънищата това избива - изпитвам и болката и тъгата и то толкова дълбоко, явно трябва да се преоделее, ако не наяве, то на сън.
Бабината къща на село /майчината/ - често сънувам местността там, явно имам някви дълбоки кармични спомени, сънувах най-близките си хора и това малко ме плаши. Вероятно някой ще си иде пак от родата....А змииите - не знам, хем, ме беше страх, хем се радвах, че за първи път виждам толкова добре изографисани пепелянки и от толкова близо.....