Фрея, сякаш тези постове отприщиха цяла поредица от събития...
Аз нямам проблем в себе си да простя и го правя за пореден път, но точно заради това трябва да стоим далеч един от друг - за да си останем така, а не да се въртим в един вечен кръговрат на обида - прошка - обида.
Ами може и да си права.. това, че прощаваш не означава, че трябва да гласуваш доверие на някого, така че определени хора може да им простим и да ги приемем, но пък да не ги допускаме там, където смятаме, че не им е мястото и могат да се възползват от нас. Мисля, че всеки сам позволява дали да го обидят и наранят.. в определен смисъл, така че живота си е твой и от теб зависи. Но ти си наясно с твоя случай и си знаеш най-добре.
Преди няколко дни сънувах...
Първо се намирах в един град, който ми напомни на един приятел, който почина и последния път когато бях посетила този град, беше на погребението му, за това се сетих за него. После градът се смени на един друг, където беше вечер, гледах блоковете и улиците, всички блокове бяха еднакви... тези блокове имаха такава атмосфера и излъчване... не мога да го опиша, толкова много ми напомняха на един човек. Изпитвах много силно чувство на носталгия като ги гледах и всичко ми напомняше на него.
Не мога да си обясня този сън, в този човек бях влюбена преди 3-4 години и отдавна съм го забравила, поне от 2 насам, много рядко се сещам за него въобще. Някой има ли идеи, какво може да означава?
Freya, за мен този сън описва някакво твое вътрешно състояние и едва ли ще има непосредствено отражение в будния живот. Може да прозвучи шантаво, но като го чета, имам усещането, че ти, потъвайки дълбоко в себе си и спомените си, си намерила истинския си образ или това, което искаш бъдеш. Описанието ти започва с "Първо се намирах", после продължава с "после градът се смени".
Изграждаш нещо в себе си, нещо с "атмосфера и излъчване", но само ти си знаеш как. Като да събираш парчета от себе си и да ги преподреждаш, за да получиш нещо качествено ново. Много смелост и сила се иска за такова нещо.
Сега за моя сън. Всъщност, не помня съня, а нещо като видение преди напълно да се събудя. Гледах към остъклената врата към терасата и там беше лицето на Ванга, но някак си по-младо. Беше като направено от мека светлина. Отначало си помислих, че това е маска някаква, но очите и устните се движеха...
Какво ли може да означава?
Кирин, благодаря ти за поста и мнението! Получих просветление!

Всъщност нещо, което и преди съм знаела, но може би не така съзнателно.
Много добре познавам това чувство, което изпитах в съня. То е вътрешно усещане и е много силно. Трудно ми е да го опиша, но ми се случва понякога, най-вече когато слушам музика и се "потапям" в нея - като прилив на енергия, щастие и в същото време понякога е меланхолично/носталгично, сякаш напомня за нещо. Също подобно е, когато се връщам на място/град, където отдавна не съм била и ме връхлитат спомени и усещане. Понякога като съм слушала определени песни - са ми напомняли за конкретен човек, чувството е било толкова силно и завладяващо, че ме е карало да си мисля, че този човек наистина е бил много важен и значим за мен, едва ли не неповторим и само той ме е карал да се чувствам така. Сега осъзнавам, че това усещане идва от мен и съм аз самата

И в случая със съня - сградите са моят собствен образ.
За твоя сън - не съм сигурна как да го тълкувам. Предполагам Ванга би символизирала - знание, мъдрост и нуждата ти от ориентир и напътствия. Може би страхове и тревоги от неизвестното и бъдещето? Мисля, че става въпрос за интуиция и прозрение, прозрения и възгледи за живота или ситуация, гледна точка. Някаква информация, чувства и мисли от подсъзнанието, които е трудно да достигнеш, но ти загатват за себе си.