Най-малко обичам да ме засягат на право. Някой да не оценя труда, който съм положила да стигна до там, докъдето съм стигнала. Заради тежкото кандидатстуденско време - по мое време беше тежко; заради тежките сесии; заради нервите да се наложиш в една откровено мъжка професия, заради мъките да обориш съдия-мъж в зала; заради заплахите, които съм получавала, защитавайки фирмата, която представлявам....
Еднакво с това бих се обидила, ако някой сбърка да ми каже, че съм тъпа. Не би ме засегнало, ако ми каже грозна.
Но да ме омаловажават, да ми казват, че без цел и посока се върви еднакво успешно като пътя, който изминаваш с цел и посока - ето, това вече смятам за недопустимо.
Най-малкото защото за всеки важните неща в жинота са различни. И когато някой е ходил да бере ягоди в Англия или е пил по барове с колеги, аз съм учила - защото така съм си преценила, че е правилно за мен.
Който може, да го постигне по другия начин.
ААА ма ха! :angry: