Много интересна тема сте повдигнали за парите и ценностната система.
Мисля да споделя и аз нещо по този спорен въпрос.
Аз самата имам доста противоречиви позиции в хороскопа си и отношението ми към парите и материалните блага също е някак противоречиво. От една страна, със Стрелец на върха на 2 дом и Нептун близо до куспидата не мога да се нарека материалист. Парите идват и си отиват, просто изтичат през пръстите ми... От друга страна, Луната в Рак ме е научила да бъда и пестелива, а управителят на 2 дом, който е единствената ми планета в земен знак и своеобразен синглетон в хороскопа ми, ме е учи да ценя парите и материята, но без да се идентифицирам с тях /Нептун/. Не се привързвам към сетивността и вещите, но съм се научила да ги ценя. Същият този "материален" Юпитер в 7 дом ме е научил да давам, да дарявам, да споделям наличните блага (или тези, които са ми в излишък) без да искам нищо взамяна. Няма по-голямо удоволствие за мен от това да подарявам! И това го дължа именно на позицията на Юпитер в хороскопа си - в най-материалния знак и в градуса на милионера.

Вярно е, че в днешното ни общество всичко струва пари.
Интернета да не би да ви го дарява някой? Ами сметките за консумиран ток и вода да не би да ви опрощават? Като не се плати консумираната електроенергия до 25-то число на всеки месец, господата от ЕОН ви спират електрозахранването. Тях не ги интересува с какво си плащате тока и какво е отношението ви към парите. Тези пари трябва да влезнат в техния джоб, иначе просто ще ви откачат от жицата. И нетът също спира.

Ами прекрасните кулинарни изкушения, които споделяме в темата за готварските рецепти, да не би да не струват пари? Продуктите за тях кой ги снася? Отиваш в магазина, плащаш и получаваш, ако нямаш собствена градинка и стопанство. Но и да имаш стопанство, поддръжката му също струва пари. Това е положението.
Днес щях да ходя да си плащам тока, но минавайки през пазара, се изкуших да вляза в един цветарски магазин и купих невероятно красив стаен жасмин. Естествено, струваше пари, никой не би ми го подарил. И в момента седя и се наслаждавам на нежния бял цвят и невероятния аромат, който се носи из стаята. Да, платих за това удоволствие!
После отидох и си взех сладолед, от любимия ми. И след малко смятам да го изконсумирам. Той също струва пари.
Някой би казал, че може да се мине и без сладолед, и без стайни цветя. Така е! Но защо пък да не си доставя това малко сетивно удоволствие? В крайна сметка важното е да не се привързваш прекалено към вещите и обектите, които задоволяват сетивата ти. Можеш да ги съзерцаваш, докосваш, да им се наслаждаваш, без това да те прави зависим и привързан. Балансът е постижим.
Да, не отричам, че харесвам красивите неща, обичам и лукса. Но тях никой не ми ги плаща, нито пък подарява. За всички тези удоволствия си плащам, а за да мога да плащам, аз работя. От малка съм научена на труд и знам цената на парите. Който не е научен да работи, да си изкарва прехраната сам, не е научен и да цени парите и тяхната стойност. Видяла съм и нямане, и глад, и мизерия, каквито не пожелавам никому. И въпреки всичко при мен парите никога не са били самоцел. Парите са нужни за оцеляване, за задоволяване на някои потребности и толкоз. Израснала съм в семейство, в което вещите са се издигали едва ли не в култ (повечето ми кръвни роднини имат Венера във 2 дом, аз съм изключение!), но за себе си не бих казала, че съм зависима от вещите, които притежавам или придобивам, не съм им роб.
Както знаете, имам и доста домашни любимци. Обичам котките си като малки деца. Те също искат да папкат, нали? И не са научени да ловят мишки и птички, а и тук все още не виреят такива. Купувам им храна от зоомагазин, а тя струва пари. Тоалетната, в която акат и пишкат, също струва пари. Само почистването й е безплатно, защото го правя аз.

Ако не ценях парите и тяхната стойност, ако не ме интересуваше как се изкарват, тези животни щяха да стоят гладни и да ме гледат жално в очите.
Нека първо този, който отрича и заплюва парите, да пробва да мине без тях и да каже на децата си, че от утре минават на захранване със слънчева светлина и прана. Преди 2012. Ако експериментът завърши с успех, тогава ще говорим!
Иначе напълно споделям мнението, че не бива да се идентифицираме с парите и материята, те са само средство. Но считам, че между духовното и материалното е нужно да има баланс, т.е. те не са взаимоизключващи се реалности. И без да се удрям в гърдите за високо духовно ниво, мога да кажа, че този баланс съм постигнала, поне донякъде.