И твоят сън е интересен, Скарлет.
Докато Марс беше в последните градуси на Лъв, имах и аз пробеми с кръвното и сърцето, направо не бях на себе си.
И сега от време на време се впрягам, но някак не ми е толкова тревожно вече. А появата й в съня беше много успокояваща. Между другото, тя също е сънувала подобен сън, още като беше жива. Веднъж сподели как е сънувала починалия си баща /дядо ми/, който я прегръща и невероятно топлина я обгръща, усещане за неземна любов и екстаз. Тя питала баща си дали идва да я прибере, но той отвърнал, че още й е рано. Това го е сънувала половин или една година преди смъртта си, не си спомням точно кога беше споделила за този сън.
Аз също имах такъв сън, година преди да почине. Сънувам се малка, как влизам в стаята при моята починала прабаба. Тя лежи на леглото мъртва и съм сама в стаята. Изведнъж се изправя и ме доближава. Това бе момент на изпитание, защото можех или да се оплаша, да се отдръпна, да избягам, или да остана и да й позволя да ме докосне. Останах. В мига, в който тя ме докосна, се озовахме в градината на къщата, в която живеех като малка. Всичко беше разцъфтяло, май месец... Под едно разцъфнало дърво стоеше ковчег, в него лежеше прабаба ми. Когато го доближих, тя се изправи в ковчега, седна и изведнъж се преобрази, превърна се в млада жена... и това бе майка ми. На лицето й бе изписано спокойствие, умиротвореност. Каза ми да не се страхувам, защото след смъртта битието ни не свършва. След една година майка ми почина... Това се случи по време на грипната епидемия и нямахме достъп до интензивното, а в моргата не намерих сили да отида. Видях я чак на погребението - в ковчега, който бяхме избрали за нея, точко както си беше в съня... Сега като го пиша, отново изживявам всичко, затова спирам дотук.