Изведнъж се появява майка ми, не си спомням какво точно се случва, но като че ли не е ядосана, а се опитва да ме успокои. Спомням си само как застава много близо до мен, аз слагам ръце върху раменете й и потича енергия, съпроводена с усещане за неземна благодат, еуфория. Мисля, че това в съня е бил духът на майка ми.

 Да, Лили, странно е но е много интересно. Няколко месеца след смъртта на майка ми и аз сънувах сън как с майка се срещаме на една горска пътека и тя така ми се зарадва,милата! Прегърна ме, почувствах невероятна топлина и след като се събудих, болката в гърдите ми никога повече не се появи. Бях направила интеркостална невралгия и имах силни болки близо 3 месеца. 

А като понапреднеш с интеграцията на вътрешния си анимус, може са срещнеш и своята половинка в реалния живот.

Да, двете неща са взаимосвързани!

Обаче четох, че най-пълно интегриране или истинско интегриране на Анимуса може да се осъществи само чрез връзка с мъж. Но някаква връзка, при която хората да живеят заедно.

После ще постна подробности по въпроса от книгите.

Хело, помниш ли, че сме се обсъждали тази тема, когато ти се опъваше като магаре като стане дума за връзки и мъже.  :blink: Ще чакам и аз да пуснеш инфото, което си чела.

Хело, помниш ли, че сме се обсъждали тази тема, когато ти се опъваше като магаре като стане дума за връзки и мъже.  :blink:

Не помня!

Аз от известно време имам избирателна памет и помня само това, което ми харесва и което потвърждава моето мнение.

И твоят сън е интересен, Скарлет.
Докато Марс беше в последните градуси на Лъв, имах и аз пробеми с кръвното и сърцето, направо не бях на себе си.
И сега от време на време се впрягам, но някак не ми е толкова тревожно вече. А появата й в съня беше много успокояваща. Между другото, тя също е сънувала подобен сън, още като беше жива. Веднъж сподели как е сънувала починалия си баща /дядо ми/, който я прегръща и невероятно топлина я обгръща, усещане за неземна любов и екстаз. Тя питала баща си дали идва да я прибере, но той отвърнал, че още й е рано. Това го е сънувала половин или една година преди смъртта си, не си спомням точно кога беше споделила за този сън.
Аз също имах такъв сън, година преди да почине. Сънувам се малка, как влизам в стаята при моята починала прабаба. Тя лежи на леглото мъртва и съм сама в стаята. Изведнъж се изправя и ме доближава. Това бе момент на изпитание, защото можех или да се оплаша, да се отдръпна, да избягам, или да остана и да й позволя да ме докосне. Останах. В мига, в който тя ме докосна, се озовахме в градината на къщата, в която живеех като малка. Всичко беше разцъфтяло, май месец... Под едно разцъфнало дърво стоеше ковчег, в него лежеше прабаба ми. Когато го доближих, тя се изправи в ковчега, седна и изведнъж се преобрази, превърна се в млада жена... и това бе майка ми. На лицето й бе изписано спокойствие, умиротвореност. Каза ми да не се страхувам, защото след смъртта битието ни не свършва. След една година майка ми почина... Това се случи по време на грипната епидемия и нямахме достъп до интензивното, а в моргата не намерих сили да отида. Видях я чак на погребението - в ковчега, който бяхме избрали за нея, точко както си беше в съня... Сега като го пиша, отново изживявам всичко, затова спирам дотук.

Нали си Теле, въобще не се учудвам.  :tauruss: Точно тогава ти беше на противното мнение. Смяташе, че никой не ни е нужен, за да се усъвършенстваме един вид. 

Нали си Теле, въобще не се учудвам.  :tauruss: Точно тогава ти беше на противното мнение. Смяташе, че никой не ни е нужен, за да се усъвършенстваме един вид. 

сяяяя, не мое си спомни такова нещо..каза ти,че има избирателна памет-)))). Между другото много правилно си тълкувала още един хорар, ама ще пусна това на друго местенце-)))

Поне е откровена и си го признава.  :57:

Поне е откровена и си го признава.  :57:

Лошо, когато човек не е откровен пред самия себе си! Известно време може да е добре така, но после проблемите ще избият, човек няма да се чвуства удовлетворен.


Обаче сигурно повечето хора на планетата живеят със самозаблуди, повечето от които са им наложени отвън като вярвания, стереотипи на поведение и мислене, ограничения на ума и действията и то още от детството.

Да, съгласна съм с теб, Хело, напълно.  :blink: Що не направиш някаква темичка по това, което си чела, ако искаш, че да не разваляме тази тука.

Хело, в това съм напълно съгласна с теб, че някои предпочитат да живеят в самозаблуди, отколкото да съзрат истината за себе си. И не дай Боже някой да се опита да вдигне булото на заблудата! Превръща се във Враг №1.   Виждала съм неведнъж как този принцип действа.

И аз съм го виждала....съвсем отблизо и от един момент насетне започнах да го изследвам и да му обръщам внимание в околните близки. И стигнах до извода, че това е по-добрият подход към живота, ако ти е даден, де. Изобщо не е вярно, че в един момент проблемите ще избият и човек няма да се чувства удовлетворен. Много често благодарение на силните самозаблуди тези хора дори достигат онзи илюзорен свят, в който вярват, вместо да се тормозят през целия път.

Може да прозвучи изтъркано, но блажени са вярващите и респ. живеещите в илюзорен свят. Спестяват си излишни вълнения и притеснения, защото веднъж допуснеш ли червея на съмнението, ще трябва да стигнеш до същината на проблема. Къде по-лесно е да вярваш, че проблемът не съществува.

Изобщо не е вярно, че в един момент проблемите ще избият и човек няма да се чувства удовлетворен. Много често благодарение на силните самозаблуди тези хора дори достигат онзи илюзорен свят, в който вярват, вместо да се тормозят през целия път.

Проблемите ще избият под формата на неудовлетвореност от живота и като проблеми в някоя област от живота, като невъзможност да се справяме с нещо, като чувство за малоценност, за неспособност да се извършват някои неща.

Дет се вика, разбрах те от първия път. И не съм съгласна.
Това, за което говориш е временно явление, временно приземяване, после пак си влизат в облак и им е добре, по-добре отколкото на теб, дето ще човъркаш и дълбаеш с пот на челото, за да се усъвършенстваш. И тъкмо ще го постигнеш, та ще вземе да умреш...Пътят е важен, не целта. Защото целта/изходът за всички е еднакъв.
Но това е за хора, на които им "дадено".

Цитат на: daisyline в Юни 25, 2010, 03:21:48 pm

...Това Луната, къде ли е била нощеска, че са я обрали....

В Козирог, в сходящ съвпад с Плутон. 

Грешкааа! Луната е още в Стрелец, но има сходящ квадрат със Сатурн, затова се е сънувала "ограбена".  :57:

Освен това, няма как да си сигурна, дали не се заблуждаваш в незаблудата си. Опираме до субективни възприятия.
И оттук пак стигаме до извода, че е добре да си изградиш и живееш в удобна за теб реалност, която да прави пътя по-приятен

Дет се вика, разбрах те от първия път. И не съм съгласна.
Това, за което говориш е временно явление, временно приземяване, после пак си влизат в облак и им е добре, по-добре отколкото на теб, дето ще човъркаш и дълбаеш с пот на челото, за да се усъвършенстваш. И тъкмо ще го постигнеш, та ще вземе да умреш...Пътят е важен, не целта. Защото целта/изходът за всички е еднакъв.
Но това е за хора, на които им "дадено".

тук не съм много съгласна.
според мен и целта е важна точно толкова , колкото и пътя. без цел няма път! :blink:

Продължавам със сънищата...
Не снощи, а онзи ден, т.е. преди лунното затъмнение, сънувах странен сън.
Сънувах двамата си родители и как трябва да отпътуваме с тях някъде, със самолет. Аз обаче закъснявам, а те вече са на летището и ме чакат. Бавя се, не мога да си оправя багажа, все нещо забравям. Накрая тръгвам и успявам да ги сваря на летището преди да е отлетял самолетът. На паспорт контрола установявам, че не си нося билета или може би изобщо нямам билет. Самолетът трябва да излети всеки момент, аз се чудя какво да правя...
Сънят бе прекъснат, защото звънна телефонът и се събудих. Така и не разбрах дали съм щяла да се кача в самолета с нашите или да остана... Сещам се само, че за мен бе много важно да се кача на този самолет и да отида до мястото, до което той летеше, такова бе усещането в съня.

Гледай и тая вечер да сънуваш, та да стане ясно крайното тълкуване , визирам този и предходния ти сън.
Според мен са със свързано събитийно значение :rolleyes: