Абе Вижън, много добре те разбирам, не мисли, че само ти разбираш някои неща от висшия пилотаж.
Само смирението е пътят към рая. Това усетила ли си го, минавала ли си през тая врата? Аз му казвам лична сила - дава ти се Сила отвън само когато си абсолютно смирен.
Напълно съм наясно за какво говориш, не знам ти дали си наясно или само с ума си го знаеш това, което ни го говориш.
Сега следва въпросът, който специално искам да ти задам - защо си мислиш, че бунтарят не е смирен също толкова, колкото и пасящата овчица?
Ти правиш една основна грешка да приемаш външната пасивност за вътрешно смирение.
А те нямат нищо общо.
Може
външно да си пасивен, отвътре да ти ври и кипи
външно да си бесен отвътре да си спокоен като планинско езеро на изгрев
външно да си пасивен вътрешно да си смирен
външно да си бесен и вътрешно да си бесен.
Аз говоря за вътрешно тотално смирение и външно поведение - такова, каквото ти даде бог. Разбираш ли за какво говоря? Дотолкова си вътрешно смирен, че си войник на съдбата - ако тя те прати да пасеш трева - пасеш трева и преживяш. Ако съдбата те прати войник в Афганистан да режеш глави - отиваш и режеш глави. Ето това е смирението.