за в момента не се сещам за несподелени любови,но имах една афера навpемето..
моя най-добра приятелка (от по-детските години,били сме на по 11-12) се беше влюбила лудо в момче от другия квартал (пък другия квартал го имахме за вражеска територия).и дълго време ми надуваше главата за него.Аз пък тогава харесвах приятел на брат ми (то и това беше несподелена любов) и никoй друг не ме вълнуваше.Един път обаче приятелката (викахме и Ивета-Ку*вета,ама добро момиче беше

) ме нави да отидем на вражеската територия ,за да ме запознае с това толкова хубаво момче.Тя си беше малко чалната,от нея видях за първи път как да се направя на болна,като допра термометър до котлон (това не го знаех иначе) ,как да фалшифицирам бележки,да лъжа и да крада дребни пари от нас и т.н

. И като малко чалната,кака Ивета беше откраднала 2 златни пръстена на баща си и с тях подкупваше любовта на онова момче,пък той и ги връщал,тя му ги хвърляла отгоре на гаражите,той ги намирал и ги хвърлял долу ,и те така..голяма драма.
Една вечер ,вече бясна ,предложи ми да отидем да шпионираме,дали няма друго гадже тоя Казанова.Ако има,щяхме да бием момичето

.Е да,ама човека нямал друга приятелка и аз,като го видях,се влюбих от пръв поглед.Направо ми се подкосиха краката,приятеля на брата пасти да яде,онова беше просто уникално..така не съм залитала по момче.Мойта приятелка и тя ,голяма мъка,преследвахме го няколко вечери..,аз уж за подкрепа..

Трябваше да разберем защо не я иска.
Питахме негов приятел,помня че го чакахме 3 часа,подпрени на една ограда,че да си изиграе баскетбола и да ни каже дали хубавото момче я харесва.Той даде положителен отговор,аверката щеше да си умре от кеф,пък на мен вечерта.. ми мина цялата в рев.
На следващия ден вече отиваме при момчето,да му се сваля официално...
той се държеше мило с нея,но не и показваше някакъв интерес ,а отвреме-навреме,докато говори, поглеждаше мен. Имах чувството,че прехвърчат искри.. ,така се опиянявах и фантазирах за него,че малко ми оставаше да се пръсна.Няколко вечери ходехме да го виждаме..беше много странно,защото той нито я отхвърляше,нито я сваляше,пък мен ме гледаше любовно и продължително,докато тя не гледа към нас..uuuu всеки в големия филм.
Веднъж обаче ми се удаде шанс да остана насаме с него,защото Ива трябваше да си ходи,пък аз излъгах,че няма никoй в нас и трябва да изчакам.Малко се поскарахме,ама си драсна към тях ,а аз останах с кАрсавеца.
Говорихме об6ти и банални неща,ama все nak накрая cu ми призна,че ме е харесал .И ме държеше,такъв,за кутрето..голямо щастие за мен.. :93:
Следващия път нямахме шанс да си кажем нещо тайно,ама на по-следващия път си уговорихме срещаaaa.
Всичко идеално,ама нашата Ивета ме подозираше и направо ме пита дали не го харесвам,skarahme se,sdApпахме се,накрая стигнахме до решението,че никоя няма да го закача (аз между другото се съгласих от гордост,защото версията ми беше,че не го харесвам чак толкова).
И то така си остана,не отидох на срещата,нито пък стъпвах повече в онзи квартал.
*Преди 3-4 години го видях пак,на снимка в телефона на една приятелка,която се оказа,че му е позната.И пак почувствах онзи кик,но тогава имах приятел и нямаше смисъл да го търся.
p.с. извинявам се за подробния текст,пристрастна съм
