Форум по Астрология
Астрология, Мистика, Съновник, Здраве => Астрология => Темата е започната от: Hm в Септември 07, 2011, 09:15:46 pm
-
Искам да направя едно проучване.
Първо отговорете на въпорса коя е била любимата ви детска приказка, като сте били деца? Особено от тези на братя Грим или Андерсен.
А има ли такава, която изобщо не ви е харесала и дори ви е възмутила или поради други причини ви е оставила силно негативно отношение - страх или друго?
А също - има ли приказка, която майка ви или баба ви или друга роднина много често ви е чела като сте били деца?
-
Каква е целта на проучването и каква ти е нулевата хипотеза?
-
А също - има ли приказка, която майка ви или баба ви или друга роднина много често ви е чела като сте били деца?
Баба ми разказваше приказката за Пепеляшка предимно, много я обичах.
Като малка харесвах и приказката за Снежната кралица.
Имаше и по-специфични приказки от народния фолклор - Иванушка дурачок, Василиса прерасная и т.н. ;D
-
Предполагам, че всеки има повече от една любима детска приказка,
поне децата родени преди 80 г., защото след това може и да не са им чели
приказки, а да са минали направо на анимационите комп. игри и филми ;D
Ако седна да правя списък, нама да ми стигне мястото.... ;)
-
Баща ми ги измисляше. ;D Добре де, само една, но пък аз много я харесвах. Беше за едно коте (моето плюшено коте), което се било изгубило и едно куче го подгонило и то се качило на едно дърво, а кучето обикаляло около дървото и чакало котето да му падне. Тогава мама-котка го видяла, отвлякла вниманието на кучето, за да може котето да слезе от дървото и... happy end.
-
Баба ми разказваше приказката за Пепеляшка предимно, много я обичах.
Мислиш ли, че баба ти е имала в живота си преживявания, подобни на тези на Пепеляшка? Може да не е имала необикновен успех или да се е омъжила за богат мъж, но може като малка да е била без присъствието на родител или да е страдала, все едно родната и майка и е била мащеха?
Като малка харесвах и приказката за Снежната кралица.
Можеш ли да кажеш, че в миналото, а може би и сега си като Снежната кралица - не показваш много чувствата си?
Или пък си възприемала майка си като една Снежна кралица?
-
Ако седна да правя списък, нама да ми стигне мястото.... ;)
Кажи само една, която ти е направила най-силно впечатление, без значение дали позитивно или негативно.
-
Баща ми ги измисляше. ;D Добре де, само една, но пък аз много я харесвах. Беше за едно коте (моето плюшено коте), което се било изгубило и едно куче го подгонило и то се качило на едно дърво, а кучето обикаляло около дървото и чакало котето да му падне. Тогава мама-котка го видяла, отвлякла вниманието на кучето, за да може котето да слезе от дървото и... happy end.
Майка ти била ли е много добра и закрилница?
А ти сега, ако имаш деца дали си такава?
А може би ти си един вид закрилница за другите, за животните?
-
Да, закрилница е майка ми. Пази мен, другите, природата, животните, голям еколог е. Тя ме е учила да уважавам всяко живо същество (имам Луна в Стрелец). Нямам деца все още, но когато имам и аз ще ги закрилям колкото мога и ще ги науча да пазят природата. И да, подхвърлям на уличните котки по нещо, когато имам, ако някой им посегне, ще ги защитя, стига да го видя де.
-
Ако седна да правя списък, нама да ми стигне мястото.... ;)
Кажи само една, която ти е направила най-силно впечатление, без значение дали позитивно или негативно.
Не мога да отделя само една - обичам си ги всички и съм играла като дете
в много приказки, които си правехме на двора - всичко си правехме - декорите,
дрехите.....но това е било много отдавна,
вече децата не си правят представления - гледат ги на компа :(
-
Принцесата и граховото зърно :)
-
Баба ми разказваше приказката за Пепеляшка предимно, много я обичах.
Мислиш ли, че баба ти е имала в живота си преживявания, подобни на тези на Пепеляшка? Може да не е имала необикновен успех или да се е омъжила за богат мъж, но може като малка да е била без присъствието на родител или да е страдала, все едно родната и майка и е била мащеха?
Мисля, че има нещо вярно.
Баба ми имаше и брат и мисля, че пред майка ми беше споделила веднъж, че е усещала, че нейната майка повече обръща внимание на сина си. И веднъж казва на майка ми, че е имала чувството, сякаш има мащеха, а не майка.
Интересното е, че при трите има сатурнов акцент - моята прабаба беше със Слънце в Козирог, баба с Луна в Козирог, а майка ми има съвпад Луна/Сатурн около МС.
Бащата на децата изчезва, след като по анонимен донос го пращат в сталински лагер. Никога не се връща от там, посмъртно го реабилитират, години по-късно.
Баба ми се омъжва за университетски преподавател, на който беше асистентка. Но да го нарека принц не бих могла, доста труден характер беше дядо ми, вгорчи й живота на нея...
Като малка харесвах и приказката за Снежната кралица.
Можеш ли да кажеш, че в миналото, а може би и сега си като Снежната кралица - не показваш много чувствата си?
Или пък си възприемала майка си като една Снежна кралица?
Нормално е по някакъв начин да има връзка с майка ми - растях отделена от нея, идваше да ме види веднъж в годината за по две-три седмици, доколкото си спомням. После пак заминаваше и получавах по едно писмо веднъж на месец, идваха отдалеч и трябваше да минават седмици, докато пристигнат.
Не се ли сещаш, че в приказката за Снежната кралица имаше два други персонажа и това бяха основните действащи лица - Кай и Герда? ;)
(http://www.letturegiovani.it/Andersen/regina.jpg)
-
Сега ме подсетиха за Спящата красавица, харесвах и тази приказка също.
-
Oбичах "Приказки от цял свят" на Николай Райнов.
На "Малката русалка" и другите приказки на Андерсен (като "Малката кибритопродавачка" и "Снежната кралица") плачех...и понеже трудно прикривах емоциите си, не исках да ми ги четат, не че не ги харесвах-просто ми създаваха дискомфорт. Държах емоциите ми да са само за мен. Не обичах свидетели.
Знаех наизуст приказките на Пушкин (те са в рими), но не съм сигурна, че са ми били любими.
-
Пипито и Алиса. Сега Хело ще изброи всичките ми личности. ;D Имаше и една за Лиско, ако сте я чували, както и за едно коте, кратка и тъжна, и въобще детските приказки са редица, както вика Муунлейди, дето сме пораснали с тях. За принцеси и други подобни пепеляшкини май не си падах много. Ама не помня какво са ми чели, щото аз от четиригодишна сама, че и под одеялцето вечер се криех, като ми казваха да спя.
-
Любимата ми приказка като малка беше "Спящата красавица"... :blink:
Да видим какво ще ми хрумне!
Като малка да си имала проблем с майка си?
Да ти се е случвало или да ти се случва да седиш бездейно и да чакаш нещо да се случи - да дойде подходящият мъж или каквото и да е друго хубаво нещо в живота ти?
Да си имала или да имаш чувстовото, че от група с много хора ти си единствената прецакана в някакво отношение?
-
.. коя е била любимата ви детска приказка, като сте били деца?
'Златното момиче' , 'Малката кибритопродавачка' ..
А има ли такава, която изобщо не ви е харесала и дори ви е възмутила или поради други причини ви е оставила силно негативно отношение - страх или друго?
'Червената шапчица'! :P
-
Пипито и Алиса. Сега Хело ще изброи всичките ми личности. ;D
Хммм Да си била доста странно дете, на което са му се случвали много странни неща, макар и само във въображението?
Чувстваш ли се като непорастнало дете? Мечтаеш ли често да си пак обратно в детството, където няма грижи и проблеми?
Тук има едно раздвоение - изолираност по Алиса и луда глава по Пипи. Ти луда глава ли си и правиш ли каквото си искаш и нестандарстна ли си?
както и за едно коте, кратка и тъжна
Каквото се е случило с горкото коте?
-
Не се ли сещаш, че в приказката за Снежната кралица имаше два други персонажа и това бяха основните действащи лица - Кай и Герда? ;)
Опитваш се да намекнеш, че има и още нещо, за което не се досещам?
Герда и Кай се обичат, но в един момент сърцето му се вледенява... И взамяна на непретенциозната човешка любов и споделеност Снежната кралица му предлага безкрайното си ледено царство, на което той да бъде господар, но за сметка на това сърцето му трябва да остане завинаги вкаменено.
Герда тръгва да го търси, минава през различни перипетии и накрая успява да го открие в изоставена и самотна ледена кула... Той не я разпознава, държи се с нея като с непозната, студено и отблъскващо, но тя със сълзите си успява да разтопи вледененото му сърце и да изкара от там заседналите парченца от дяволското огледало.
-
'Златното момиче' , 'Малката кибритопродавачка' ..
Златното момиче да не е тази, в която бабата потопява момичето в златната вода и получава злато, а лошата му доведена сестра потопява в черната вода и получава змии?
Какво ти е харесвало най-много в приказката "Малката кибритопродавачка"? Кой момент?
-
А има ли такава, която изобщо не ви е харесала и дори ви е възмутила или поради други причини ви е оставила силно негативно отношение - страх или друго?
Сега се сетих за Малката русалка - красива приказка за силата на безрезервната любов, но с тъжен край.
Не бях възмутена от края на приказката, а просто ми беше тъжно и обидно. Малката русалка просто е трябвало да плати за любовта си, но накрая жертва живота си, за да остави принца да бъде щастлив с другата жена. А той през цялото време е бил сляп за любовта й, много тъжно.
-
Герда и Кай се обичат, но в един момент сърцето му се вледенява... И взамяна на непретенциозната човешка любов и споделеност Снежната кралица му предлага безкрайното си ледено царство, на което той да бъде господар, но за сметка на това сърцето му трябва да остане завинаги вкаменено.
Герда тръгва да го търси, минава през различни перипетии и накрая успява да го открие в изоставена и самотна ледена кула... Той не я разпознава, държи се с нея като с непозната, студено и отблъскващо, но тя със сълзите си успява да разтопи вледененото му сърце и да изкара от там заседналите парченца от дяволското огледало.
Кой е този с вледененото сърце - ти или някой друг, чието сърце се е вледенило и това ти е донесло страдание, а може и да си се опитвала да правиш опити да се сближите? Твоето, на партньор, а може би на съвсем друг човек е този, чието сърце се е вледенило?
-
Трудно ми е да излъча любима приказка, защото се сещам за близо дузина и във всяка си харесвам по нещо. Мисля, че "Алиса в страната на чудесата", "Ян Бибиян и дяволчето Фют", "Аладин и вълшебната лампа" най-много ми допадат...
-
Трудно ми е да излъча любима приказка, защото се сещам за близо дузина и във всяка си харесвам по нещо. Мисля, че "Алиса в страната на чудесата", "Ян Бибиян и дяволчето Фют", "Аладин и вълшебната лампа" най-много ми допадат...
Тогава кажи какво най-много ти допада в тези приказки.
-
Може би вълшебното, мистиката и другосветското, които намирах за много вълнуващи и бяха добър материал за прожектиране във въображението.
-
Кой е този с вледененото сърце - ти или някой друг, чието сърце се е вледенило и това ти е донесло страдание, а може и да си се опитвала да правиш опити да се сближите? Твоето, на партньор, а може би на съвсем друг човек е този, чието сърце се е вледенило?
Може и моето да се е вледенило с годините...
Но се е случвало да попадам и на такива партньори - предпочитат леденото царство (каквото и да символизира) пред споделеността и съпричастността в отношенията.
Мисля, че и мъжът, който определях за голямата си любов, беше такъв, сякаш парченца от дяволското огледало бяха заседнали в сърцето му - виждаше само грозното и лошото. Предполагам, че впоследствие хиляда пъти е съжалил за отношението си, след като се разделихме завинаги и замина в друга, доста по-студена страна. ;)
-
Никой не спомена за Червената шапчица или за Мечо Пух -
поколения са израстнали с тях...въобще всички приказки на
Андерсен, Братя Грим, Български Народни приказаки...и т.н
( "Тримата братя и златната ябълка"; " Хитър Петър "...няма край )
Сега Сатурна ме е нагазил и не ми дава да се връщам в детството :(
P.S. Май няма приказка която не съм чела, но аз изобщо си живея в
" измислен " свят, защот АСЦ ми е в мидпоjнта на Нептун/Jupiter
-
Принцесата и граховото зърно :)
Кой момент от приказката ти прави най-силно впечатление като си я припомняш и едно време, когато си я чела?
-
Ами общо взето да на всичките ти питания. В детството ми не е да е нямало проблеми, но аз често сякаш си живеех в свой собствен магически свят на вълшебства и ми е спомен, на който и до ден днешен се удивлявам, време, в което наистина така се чувствах и ми се случваха не само във въображението "странни неща", както ги наричаш.
А що се отнася до противоречието, има си го, натално заложено и съвместявам си ги някак и двете, ама чудна темичка, зареди ме с усмивка.
Каквото се е случило с горкото коте?
Коте, което е загубило майка си. Среща кученце в един дом, то го води и му показва различни вещи, които смята за негова майка, накрая котето остава в къщата, защото стигат до "истинската" майка и тя решава да го приюти, и по молба на нейното дете.
-
Никой не спомена за Червената шапчица или за Мечо Пух -
поколения са израстнали с тях...
Като спомена за Мечо Пух, виж за каква простотия се сетих ;D:
http://www.youtube.com/watch?v=OSAt2iIAH6M
-
Коте, което е загубило майка си. Среща кученце в един дом, то го води и му показва различни вещи, които смята за негова майка, накрая котето остава в къщата, защото стигат до "истинската" майка и тя решава да го приюти, и по молба на нейното дете.
Ти да си осиновявала дете или да си имала чувството, че си осиновена или да си искала да имаш друга майка или друга жена да е играла за теб ролята на майка?
-
Златното момиче да не е тази, в която бабата потопява момичето в златната вода и получава злато, а лошата му доведена сестра потопява в черната вода и получава змии?
да, същата ..
Какво ти е харесвало най-много в приказката "Малката кибритопродавачка"? Кой момент?
.. това, че малката си беше намерила свой начин за постигане на изменено състояние на съзнанието .. :P
Никой не спомена за Червената шапчица ..
аз я споменах, в качеството си на приказка оставила в мен силно негативно отношение .. ;D
-
Ами "Малкия Принц" - знаех пасажи почти наизуст от нея...
http://www.youtube.com/watch?v=mVerAr9ueu8
-
Златното момиче да не е тази, в която бабата потопява момичето в златната вода и получава злато, а лошата му доведена сестра потопява в черната вода и получава змии?
да, същата ..
Какво ти е харесвало най-много в приказката "Малката кибритопродавачка"? Кой момент?
.. това, че малката си беше намерила свой начин за постигане на изменено състояние на съзнанието .. :P
Ти често ли бягаш от неприятната реалност в твой собствен въобръжаем свят, а може би и чрез четене и гледане на филми за извънземни и паралелни реалности и подобни?
Имаш ли лоша сестра, а може и лоша майка, която не си харесвала много? Жени в твоя живот често ли са се опитвали да ти правят мръсно? А също и жени покровителки? Може би някакви жени са играли голяма роля в твоя живот?
А преживявала ли си някакъв неочакван и голям успех, дар от съдбата или пък наследство, може би благодарение на жена?
-
Какво ти е харесвало най-много в приказката "Малката кибритопродавачка"? Кой момент?
.. това, че малката си беше намерила свой начин за постигане на изменено състояние на съзнанието .. :P
я гъби, я ЛСД, я ганджичка :rolf: :rolf: :rolf:
-
Никой не спомена за Червената шапчица
вървял вълкът през гората и срещнал червената шапчица:
- ееей п*тко заспала, къде отиваш?
- аз не съм п*тка заспала, аз съм червената шапчица!
- ами къде ти е червената шапчица ма?
- въх, че съм п*тка запалааааа.....
:rolf: :haha: :haha: :haha: :haha: :rolf: :rolf: :rolf: :haha: :haha: :haha: :rolf: :rolf:
-
Като спомена за Мечо Пух, виж за каква простотия се сетих ;D:
http://www.youtube.com/watch?v=OSAt2iIAH6M
Лили, тва много тутутка бре :rolf:
-
Пипи дългото чорапче, Емил от Льонеберя, Тримата Мускетари :tongue2:
-
Аз пък не се сещам някой да ми е чел приказки. Иначе обичах приказки и като можех да чета си ги четях. Обичах за принцеси и все се обличах с пенюари или с разни шалове за имитация на дълги рокли.
Но някоя да ми е харесвала повече от другите - не си спомням. Помня, че плачех на Малката кибритопродавачка.
-
На мен баща ми ми четеше приказки с монотонен глас, а и на него му харесваше (май наваксваше с четенето ;D). Не обичах да ми чете майка ми, че много преиграваше.
От 2 клас зарязах приказките и детските книжки и скочих в голямата литература.
-
Пипи дългото чорапче, Емил от Льонеберя, Тримата Мускетари :tongue2:
Ти си ясна! Пипи е такава, каквато си и ти. Тримата мускерати се бият за правдата така, както ти се биеш с извънземните, които се опитват да поробят човечеството. А Емил от Льонеберя не я знам.
-
А, харесвах Антон иточица и Двойната Лодхен, ама не ги броя за приказки та не се сетих.
-
Пипи дългото чорапче, Емил от Льонеберя, Тримата Мускетари :tongue2:
Ти си ясна! Пипи е такава, каквато си и ти. Тримата мускерати се бият за правдата така, както ти се биеш с извънземните, които се опитват да поробят човечеството. А Емил от Льонеберя не я знам.
айде пак ме наредиха :rolf: :rolf: :rolf:
-
но без майтап, любимата ми приказка на всички времена си остава книгата "Какавидите" на Джон Уиндам ;)
-
О, първата ми фантастика, която ме спечели за жанра за цял живот!
-
О, първата ми фантастика, която ме спечели за жанра за цял живот!
препрочитала съм я хиляди пъти, но за съжаление предишното ми куче и то я прочете... иначе си я имах от малка, а вече едва ли може да се намери някъде дори и при старите книги...
-
Пипи дългото чорапче, Емил от Льонеберя, Тримата Мускетари :tongue2:
Веще, и на мен са ми едни от най-любимите. ;D
Мога да допълня: Бременските градски музиканти, Котаракът в чизми, Малечка-Палечка и т.н.
Харесвах приказките на Андерсен, но те много ме натажаваха.
-
"Гъсарката на кладенеца" от том 1 на братя Грим.
Какавидите и мен много ме впечатли, обаче за мен си е чиста реалност, никаква фантастика.
-
"Гъсарката на кладенеца" от том 1 на братя Грим.
http://chitanka.info/text/2464-gysarkata_na_kladenetsa
Какво ти харесва най-много в приказката?
-
Пепеляшка, Грозното патенце и Малката кибритопродавачка са ми едни от любимите. Правило ли ви е впечатление, колко много насилие има в тези приказки :unsure: Аз сега се чудя, какво да чета на сина ми и перифразирам някои моменти. Как да обясниш на едно 2, 3 годишно дете, какво е *смърт*, как разпарят търбуха на някой и т.н. :angry:
-
:confuse3: Пипи е великолепна- вълшебна и любима, но нали помните и Пепеляшка :25:, самото благородство, облечено в красота, търпение и много доброта!Вълшебна и реална :58:
Принцесата и граховото зърно -ЛЮБИМА=приказка с много възможни изводи!
:rolf: "НОВИТЕ ДРЕХИ НА ЦАРЯ" помните ли култовата фраза- "ЦАРЯТ Е ГОЛ" Тази любима приказка се опитва да ни учи, че ИСТИНАТА НИ ПРАВИ СВОБОДНИ!!! :wink2: Така правят децата ,казват си и не премълчават и неудобните думи! :tongue2:
-
Искам да попитам тези, на които "Принцесата и граховото зърно" им е била любимата приказка - като сте били малки, а може би и сега, имали ли сте чувството, че каквото и да казвате, хората все си мислят, че ги лъжете, особено майка ви?
И имали ли сте чувството, че трябва все да доказвате, че не лъжете?
А налагало ли ви се е да преминавате през големи изпитания, за да се съберете с даден мъж? А да сте имали проблеми с майката на мъжа ви?
-
да има насилие в приказките. аз не съм разказвала много приказки на децата си, защото израснаха с анимационните филми на дисни и руските като Ну погоди, Чебурашка и др., в които също има много насилие като се замисля... нямам спомен кои са малкото приказки, които съм им разказвала - ми те заспиваха на слончето Дъмбо ;D
а после като поотраснаха и понеже ме мързеше да разказвам и минавах номера с тази: имало едно време едно мече. то облякло едно елече и заминало надалече... :rolf: :rolf: :rolf:
иначе любима моя прииказка от ученичските години, защото е в стихотворен стил и е много забавна:
Добрите стопани
Автор: Асен Разцветников
Край речица на полянка Мързелан и Мързеланка си живеели в къщурка ниска като костенурка. Ала дъжд ли се извие, къщичката ще ги скрие. Зимна буря ли завей - вкъщи ален огън грей. Имали си те козица с бяла пухкава брадица и на кривите рогчета с две пиринчени звънчета. Крехко в трема тя врещяла, с ясен звън ги веселяла и ги хранела с попара щом тревицата покара.
Късно сутрин Мързелан дръпвал вехтия юрган и побутвал Мързеланка:
- Ставай, пиле! Стига нанка!
Но невястата кротува и се прави, че не чува.
- Ставай, мари Мързелано!
- Луд ли си, бре, толкоз рано!
Най-подире къмто пладне те надигали се гладни и си хапвали попара във гаванката си стара. После със въже в ръката той отивал във гората и събраните дърва сам отнасял във града. А невеста Мързеланка тежко сядала на сянка с почнатата от неделя - чужда прежда и къделя.
Тъй минавали им дните, тъй живели те честити.
Но се случило веднъж, че козицата им бяла, що свободно си пасяла, в къра там на шир и длъж, се объркала в тъмата и изчезнала в гората.
- Бре, къде ли е, ваджишка! рекла булката с въздишка. Потърси я, Мързелане!
- Нищо няма да й стане! Ти ще видиш, че самичка ще си дойде таз козичка!
- Ще й видиш ти рогата на полянката в гората!
- Я недей ми вдига врява! кипнал Мързелан тогава. Щом ти трябва, прав ти път! Хе полето, хе лесът!
- Браво! Тъй, ами че как аз ще тръгна в тоя мрак да лудея по гората, ти пък скрий си тук главата и очаквай под юргана за попарата зарана!
И разсърдени тогаз легнали си те завчас и сънували на сън, как се гонят с меден звън две стада кози навън.
А в далечен пущинак, де не стъпва кози крак, Вълчо срещнал сам-самичка просълзената козичка, па любезно се засмял и за вчас си я изял.
Дигнали се пак по пладне нашите ленивци гладни. Но не яли веч попара във гаванката си стара.
- Ех въздъхнал примирен Мързелан след някой ден, като имаме къщурка, въженце и пъстра хурка криво-ляво щем прекара на света и без попара!
А занизали се дните, вечерите и нощите.
И семейството лениво заживяло пак щастливо.
Но веднъж над божи свят рукнал едър дъжд и град: изпочупил класовете, смачкал всеки плод и цвете и на къщицата крива счупил керемида сива.
- Слушай, мъжо, Мързелане, няма то така да стане рекла грижната съпруга трябва да поставиш друга! На, отново падна капка на съдраната ти шапка!
- Не съпругът й отвръща, - грижата за всяка къща на стопанката се пада! Я скочи ти като млада и доде те видя аз, всичко поправи завчас!
- Боже рекла Мързеланка, - станала съм вече сянка! Делник, празник, сряда, петък шетай пусти женски шетък, а сега за Мързелана и зидарка ли да стана!
Никой труд си не направил и вредата не поправил. А дъждовната вода текла, текла за беда. Гнили ден из ден гредите и рушили се стените. И когато над света долетяла есента и един намръщен ден ревнал вятърът студен, в миг къщурката прогнила до основи се срутила.
Изпод купището жалко се измъкнал подир малко, цял във прах и пот облян злополучни Мързелан. А с оскубана глава изпълзяла след това и нещастната стопанка - пъргавица Мързеланка.
И приседнали тогава те на жълтата морава, поспогледали се криво, па заплакали горчиво, че си няма ни козица с рогчета и брадица, ни въже, нито пък хурка, нито нисичка къщурка.
-
Една от любимите ми приказки беше "Рапунцел", а тази от която се възмущавах като малка - "Хензел и Гретел". Чудех се как може родителите да си изоставят децата и да не намерят начин да си ги гледат:)
-
Една от любимите ми приказки беше "Рапунцел", а тази от която се възмущавах като малка - "Хензел и Гретел". Чудех се как може родителите да си изоставят децата и да не намерят начин да си ги гледат:)
Защото ти си се чувствала изоставена от родителите си, защото не са ти обръщали внимание.
На "Рапунцел" кое ти харесваше?
-
иначе любима моя прииказка от ученичските години, защото е в стихотворен стил и е много забавна:
Добрите стопани
Автор: Асен Разцветников
Край речица на полянка Мързелан и Мързеланка
Аз и тук намирам връзка с теб.
;D
а, има си хас да не намериш :rolf:
-
Една от любимите ми приказки беше "Рапунцел", а тази от която се възмущавах като малка - "Хензел и Гретел". Чудех се как може родителите да си изоставят децата и да не намерят начин да си ги гледат:)
Защото ти си се чувствала изоставена от родителите си, защото не са ти обръщали внимание.
На "Рапунцел" кое ти харесваше?
Родителите ми винаги са били грижовни и са ми обръщали достатъчно внимание, но когато бях по-малка и чувах как от време на време се поскарваха и майка ми заплашваше, че ще се разведе...Може би от тогава ми е останал страх да не бъда изоставена...така и не се разведоха:)
А от "Рапунцел" ми харесва това, че момичето е било само, заключено в кула, в гората и въпреки това пак среща любовта. Принцът я забелязва и намира начин да я спаси.
п.с. аз съм на принципа - любовта не се търси, тя те намира.
-
приказката която ми е направила най-силно впечатление беше на братя Грим и се разказваше за три сестри (доколкото помня) които нощем ходеха да танцуват в нещо като паралелен свят с принцове и всяка нощ им се изтъркваха обувките. позабравила съм я вече, днес ще я потърся да си я припомня. а - намерих я в нета, само дето тука са 12 принцеси, аз помня 3
http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=247&elementID=128836469§ionID=5 (http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=247&elementID=128836469§ionID=5)
иначе слушах пепеляшка на плоча (музиката беше много хубава, мисля че беше лунната соната), и да майка ми беше като мащеха, имах си и истинска такава ;D
рапунцел (тогава си беше марулка) също много я обичах, както и малечка палечка - накрая нали все се женеха за голяма любов ;)
и малката кибритопродавачка - любимия ми момент беше като виждаше в пламъка на свещта баба си - тя май беше единствения човек, който наистина се грижеше за мен като бях малка.
малката русалка е приказката която ме ужасяваше, толкова нечестна беше...
-
;D много приказна тема
според мен повечето приказки на Андерсен ама никак не са писани за деца - толкова са песимистично настроени към света.. почти във всички има трагедия :)
навремето подобно на Сладурка обичах да слушам плочи - имах почти всички издавани :)
най-много ме впечатляваха приказките на "Маруф обущаря", "Али Баба", "Синдбад".. цяла поредица бяха. Също ми харесваше музиката на пепеляшка, от Андерсеновите май само "Грозното патенце" ми харесваше.. и разбира се любимка ми е Пипи :)
-
Ти често ли бягаш от неприятната реалност в твой собствен въобръжаем свят, а може би и чрез четене и гледане на филми за извънземни и паралелни реалности и подобни?
да, непрекъснато го правя, то инак не се издържа само в тази реалност .. :-X
Имаш ли лоша сестра, а може и лоша майка, която не си харесвала много?
когато бях малка сестра ми много ме тормозеше, така че не я харесвах особено .. :P
Жени в твоя живот често ли са се опитвали да ти правят мръсно?
случвало се .. :blink:
А също и жени покровителки? Може би някакви жени са играли голяма роля в твоя живот?
по-скоро мъже покровители, като цяло мъжете играят по-голяма роля живота ми, на жени трудно се доверявам ..
А преживявала ли си някакъв неочакван и голям успех, дар от съдбата или пък наследство, може би благодарение на жена?
нямам амбиции за успех, и дори не знам какъв смисъл влагат хората в тази дума.. ако става въпрос за късмет - да, имам късмет .. // наследство благодарение на жена - да ..
.. това, че малката си беше намерила свой начин за постигане на изменено състояние на съзнанието .. :P
я гъби, я ЛСД, я ганджичка ..
и после ела да видиш кви рептили има в кухнята .. :rolf:
-
Тези приказки между другото повече ги слушах от грамофонни плочи. Не са много моментите, в които родителите ми са ми чели.
-
Между дрегото моя син много обича да му чета за любимия му влак Томас. Това как би го изтълкувала?
-
не знам какво мислите вие, но според мен всяко поколение си изисква неговите си приказки :) на малката често й модифицирам старите приказки защото има доста неща, които не може, а и трудно би разбрала, но става много по-лесно като към стара приказка се включи "обади се по телефона", "хавана трамвая или се качи на колата".... някак си по този начин е доста по-достъпно ;)
-
Между дрегото моя син много обича да му чета за любимия му влак Томас. Това как би го изтълкувала?
За какво се разказва в приказката? Попитай го кой му е любимият момент от приказката и тогава ще пиша.
-
не знам какво мислите вие, но според мен всяко поколение си изисква неговите си приказки :) на малката често й модифицирам старите приказки защото има доста неща, които не може, а и трудно би разбрала, но става много по-лесно като към стара приказка се включи "обади се по телефона", "хавана трамвая или се качи на колата".... някак си по този начин е доста по-достъпно ;)
Детето не те ли хваща в лъжа и не ти ли казва, че не става така в приказките? Една психоаналитичка твърди, че децата несъзнателно знаят какво трябва да стане в приказките, защото те са по-свързани с несъзнаваното, което е и извор на материала за вълшебните народни приказки.
Приказките имат символичен смисъл и не трябва да се преиначават.
-
моята приказка май те затрудни, а? ;D
-
Става въпрос за един влак, който вози вагони, работи на адна гара и различни истории му се случват във всяка книжка. Като се прибере малкия утре ще го питам коя предпочита.
Харесва и книжките за Франклин.
-
рапунцел (тогава си беше марулка) също много я обичах, както и малечка палечка - накрая нали все се женеха за голяма любов ;)
малката русалка е приказката която ме ужасяваше, толкова нечестна беше...
Загубила ли си любовта си в живота? Или я търсиш неуспешно?
А може би си загубила любовта на някой друг, много ценен за теб човек?
Може би си се чувствала или се чувстваш отхвърлена, затворена, без възможност да намериш любимия или да си с него.
-
приказката която ми е направила най-силно впечатление беше на братя Грим и се разказваше за три сестри (доколкото помня) които нощем ходеха да танцуват в нещо като паралелен свят с принцове и всяка нощ им се изтъркваха обувките. позабравила съм я вече, днес ще я потърся да си я припомня. а - намерих я в нета, само дето тука са 12 принцеси, аз помня 3
Да, принцесите са три.
Какво в тази приказка ти е направило толкова силно впечатление?
-
рапунцел (тогава си беше марулка) също много я обичах, както и малечка палечка - накрая нали все се женеха за голяма любов ;)
малката русалка е приказката която ме ужасяваше, толкова нечестна беше...
Загубила ли си любовта си в живота? Или я търсиш неуспешно?
А може би си загубила любовта на някой друг, много ценен за теб човек?
Може би си се чувствала или се чувстваш отхвърлена, затворена, без възможност да намериш любимия или да си с него.
мда, всичко е вярно...и продължавам да се чувствам така.
приказката която ми е направила най-силно впечатление беше на братя Грим и се разказваше за три сестри (доколкото помня) които нощем ходеха да танцуват в нещо като паралелен свят с принцове и всяка нощ им се изтъркваха обувките. позабравила съм я вече, днес ще я потърся да си я припомня. а - намерих я в нета, само дето тука са 12 принцеси, аз помня 3
Да, принцесите са три.
Какво в тази приказка ти е направило толкова силно впечатление?
че ходеха тайно някъде и никой не знаеше къде..че го правеха нощем - щото ние не знаем какво става докато спим. за същото много харесвах и цветята на малката ида - нали там всичко в къщата оживяваше като заспяха хората.
-
че ходеха тайно някъде и никой не знаеше къде..че го правеха нощем - щото ние не знаем какво става докато спим. за същото много харесвах и цветята на малката ида - нали там всичко в къщата оживяваше като заспяха хората.
Ти в детството си правила ли си някакви тайни неща, дето си ги пазела в голяма тайна от родителите си?
А може би сега се занимаваш с такива дейности? Да не работиш за тайните служби? ;) ;D
Ти силно ли си привлечена от окултното?
Разкажи ми къде е Плутон и къде е Скорпион в твоя хороскоп.
-
не знам какво мислите вие, но според мен всяко поколение си изисква неговите си приказки :) на малката често й модифицирам старите приказки защото има доста неща, които не може, а и трудно би разбрала, но става много по-лесно като към стара приказка се включи "обади се по телефона", "хавана трамвая или се качи на колата".... някак си по този начин е доста по-достъпно ;)
Детето не те ли хваща в лъжа и не ти ли казва, че не става така в приказките? Една психоаналитичка твърди, че децата несъзнателно знаят какво трябва да стане в приказките, защото те са по-свързани с несъзнаваното, което е и извор на материала за вълшебните народни приказки.
Приказките имат символичен смисъл и не трябва да се преиначават.
хъм все още е малка, за да се усеща, но мисля, че не е чак толкова лошо да се модифицира
не съм го модифицирала чак до такава степен, но например приказката за Червената шапчица би могла да звучи доста по-близко до ежедневното и естествено за едно съвременно дете би могла да бъде разказана в този тон вместо в гората (кой живее днес в гората?) може да живее в квартал Х. или град Х, отива при баба с чанта (кошница - веднъж носих такова нещо и си умрях от срам). тя живее в друг квартал, друг град, хваща си автобуса (метро, трамвай и т.н..) среща да не е вълк, човек мошеник, крадец, лош човек (в най-лошия случай детето от рано ще се научи, че не всички хора са доброжелателни и мили) и т.н. - като й я разказвам бабата не е излапана от вълка, а скрита в килера - това с яденето ми звучи много садистично, а връщането направо фантастика :)))
едва ли сте гледали приказките от серията на барби, но там русалки си имат МОЛ, говорят си по телефони, използват се лаптопи и т.н. едното не пречи на другото ;)
понякога на приказките се дразня, че персоните са или много лоши или много добри, такива хора просто няма :), сега този синдром се наблюдава в сапунките :) и много от филмите - истината е, че няма (нормален) само лош или само добър човек, всяка ситуация е въпрос на гледна точка и позиция ;)
-
„Приказки от хиляда и една нощ“
-
„Приказки от хиляда и една нощ“
А някоя, която от всичките ти е направила най-силно впечателине, независимо дали положително или не?
-
И аз харесвам Малката русалка.
И дай накрая малко статистика :)- от еди си колко си мнения, еди си какъв процент харесват нещо си:) И защо го харесват.
А онова изследване за Слънцето на бащата защо го заряза недовършено?
-
И аз харесвам Малката русалка.
Какво най-много ти харесва в "Малката русалка"?
-
Любимата ми приказка е Красавицата и звяра. Толкова много истина има в нея. Да си кажа честно, обаче нещо не ми допадна анимацията по нея на Дисни.
-
Любимата ми приказка е Красавицата и звяра. Толкова много истина има в нея. Да си кажа честно, обаче нещо не ми допадна анимацията по нея на Дисни.
Къде е истината в тази приказка?
Ти омъжена ли си за непривлекателен, но добър мъж? А майка ти?
Или намираш себе си за непривлекателна, но добра?
-
Венерата ми в Риби харесваше "Малката кибритопродавачка", защото проявявах голямо съчувствие към бедното момиченце и макар да се натъжавах, тази приказка докосваше сърцето ми.
Светилата ми в квадрат с Нептун харесваха "Спящата красавица" - Нептун дава ексапизъм - бягство от грубата действителност в света на сънищата, илюзиите и фантазиите. Обаче на една по-осъзната възраст разбираш, че е по-добре да си буден и трезвен, понеже повече адреналин има в живота, когато си пряк участник в него, а не го проспиваш.
Марсът ми във Везни е борец за справедливост и на него много му допадат Робин Худ и Хензел и Гретел, където бедните и онеправданите биват овъзмездени.
Вероятно и от Марс във Везни в 10-ти дом идва и вкусът ми към изяществото и красотата - обожавах книжката с илюстрации на приказката "Цветята на малката Ида", където бяха нарисувани като живи придворни дами и кавалери, танцуващи едни с други.
-
Венерата ми в Риби харесваше "Малката кибритопродавачка", защото проявявах голямо съчувствие към бедното момиченце и макар да се натъжавах, тази приказка докосваше сърцето ми.
Това също ми напомня на бягство от реалността.
Чувствала ли си се като дете самотна и без родител, както малкото момиченце от тази приказка?
Бягство в света на фантазиите, заради суровата действителност?
-
Венерата ми в Риби харесваше "Малката кибритопродавачка", защото проявявах голямо съчувствие към бедното момиченце и макар да се натъжавах, тази приказка докосваше сърцето ми.
Това също ми напомня на бягство от реалността.
Чувствала ли си се като дете самотна и без родител, както малкото момиченце от тази приказка?
Всъщност първите 2 години от живота си съм била отгледана от баба си на село, а родителите ми са живеели и работели в града и аз много страдах за тях. Идваха да ме виждат веднъж седмично. Първоначално даже съм си мислела, че баба ми ми е майка. Децата се привързват към този, който се грижи за тях.
-
Венерата ми в Риби харесваше "Малката кибритопродавачка", защото проявявах голямо съчувствие към бедното момиченце и макар да се натъжавах, тази приказка докосваше сърцето ми.
Това също ми напомня на бягство от реалността.
Чувствала ли си се като дете самотна и без родител, както малкото момиченце от тази приказка?
Всъщност първите 2 години от живота си съм била отгледана от баба си на село, а родителите ми са живеели и работели в града и аз много страдах за тях. Идваха да ме виждат веднъж седмично. Първоначално даже съм си мислела, че баба ми ми е майка. Децата се привързват към този, който се грижи за тях.
Значи съдбата ти е била като тази на "Малката кибритопродавачка".
-
Любимата ми приказка е Красавицата и звяра. Толкова много истина има в нея. Да си кажа честно, обаче нещо не ми допадна анимацията по нея на Дисни.
Къде е истината в тази приказка?
Ти омъжена ли си за непривлекателен, но добър мъж? А майка ти?
Или намираш себе си за непривлекателна, но добра?
Истината е напълно отразена в реалния ми живот. Тук не става въпрос за физическа непривлекателност нито при мен нито при мъжете ми.
Просто един вид, те не са човеци когато е необходимо да бъдат такива. :blink:
-
Венерата ми в Риби харесваше "Малката кибритопродавачка", защото проявявах голямо съчувствие към бедното момиченце и макар да се натъжавах, тази приказка докосваше сърцето ми.
Това също ми напомня на бягство от реалността.
Чувствала ли си се като дете самотна и без родител, както малкото момиченце от тази приказка?
Всъщност първите 2 години от живота си съм била отгледана от баба си на село, а родителите ми са живеели и работели в града и аз много страдах за тях. Идваха да ме виждат веднъж седмично. Първоначално даже съм си мислела, че баба ми ми е майка. Децата се привързват към този, който се грижи за тях.
Значи съдбата ти е била като тази на "Малката кибритопродавачка".
Е, не съвсем! Тя е била бедна и умира от студ. Аз съм жива и никога не сме били бедни.
Смея да твърдя, че всяко момиче си мисли, че е намерило принца, така че вероятно съдбата ми е била като на "Спящата красавица". Добре, че се събудих навреме.... :57:
-
Истината е напълно отразена в реалния ми живот. Тук не става въпрос за физическа непривлекателност нито при мен нито при мъжете ми.
Просто един вид, те не са човеци когато е необходимо да бъдат такива. :blink:
Какво имаш предвид? Лоши хора ли са?
-
Аз стигнах до извода, че една от приказките, които не харесвах като дете и дори не дочетох (не и знам името), както и едни мои скорошни фантазии, са от родова карма на един член на моя род.
Това го установих след една медитация и после изведнъж ме осени прозрение. Вече бях изучила родовата си карма.
Може и да греша, а може и да съм права. Но това, което е в нашата съдба често е повторение на родовата карма.
Сега ми се иска всички вие, които си казахте любимата или тъжната детска приказка, която има общо с вашия личен живот, да помислите дали във въшия род е имало роднини, които са преживели същите неща, които споменахте или са се чувствали по същия начин.
ти нали имаше проблеми с медитацията на Вещичка. Откога стана спец по тези тънки Нептунови работи?
-
Истината е напълно отразена в реалния ми живот. Тук не става въпрос за физическа непривлекателност нито при мен нито при мъжете ми.
Просто един вид, те не са човеци когато е необходимо да бъдат такива. :blink:
Какво имаш предвид? Лоши хора ли са?
Проявявали са нечовечност в обикновени човешки ситуации.
-
Истината е напълно отразена в реалния ми живот. Тук не става въпрос за физическа непривлекателност нито при мен нито при мъжете ми.
Просто един вид, те не са човеци когато е необходимо да бъдат такива. :blink:
Какво имаш предвид? Лоши хора ли са?
Проявявали са нечовечност в обикновени човешки ситуации.
В добър или в лош смисъл?
-
Сега ми се иска всички вие, които си казахте любимата или тъжната детска приказка, която има общо с вашия личен живот, да помислите дали във въшия род е имало роднини, които са преживели същите неща, които споменахте или са се чувствали по същия начин.
И на мен ми е интересно дали някой от моите близки се е чувствал като в приказката за малката русалка, но за съжаление няма начин да го разбера. Може би първо трябва да потърся връзка с тази приказка и главния персонаж в моя живот, но като че ли засега такава не намирам, особено в отношенията с мъжете.
-
ти нали имаше проблеми с медитацията на Вещичка. Откога стана спец по тези тънки Нептунови работи?
Няма да се отклонявам от темата заради глупави въпроси. Не съм имала проблеми с медитацията и. Това е!
Ти по-добре кажи дали и някои от твоите родители или баби и дядовци или прабаби и и прадядовци също са живели отделно от родителите си като са били деца.
Не е глупав въпросът ми. Ти не се доверяваше на този вид техника и и се подиграваше, а сега я прилагаш.
-
Ти по-добре кажи дали и някои от твоите родители или баби и дядовци или прабаби и и прадядовци също са живели отделно от родителите си като са били деца.
Никой не е живял отделно, но са били бедни, имали си по много деца и са си лягали гладни.
-
И на мен ми е интересно дали някой от моите близки се е чувствал като в приказката за малката русалка, но за съжаление няма начин да го разбера. Може би първо трябва да потърся връзка с тази приказка и главния персонаж в моя живот, но като че ли засега такава не намирам, особено в отношенията с мъжете.
С теб обсъждахме "Ледената кралица", ледената майка и мъжете с ледени сърца в твоя живот.
Търси в тази връзка истории при роднините ти, които са сходни с твоята.
-
Истината е напълно отразена в реалния ми живот. Тук не става въпрос за физическа непривлекателност нито при мен нито при мъжете ми.
Просто един вид, те не са човеци когато е необходимо да бъдат такива. :blink:
Какво имаш предвид? Лоши хора ли са?
Проявявали са нечовечност в обикновени човешки ситуации.
В добър или в лош смисъл?
Хело, думата нечовечност, сама по себе си предполага, че става въпрос за нещо, което не може да бъде квалифицирано като добро, т.е. , че става въпрос за лоши неща .
-
Истината е напълно отразена в реалния ми живот. Тук не става въпрос за физическа непривлекателност нито при мен нито при мъжете ми.
Просто един вид, те не са човеци когато е необходимо да бъдат такива. :blink:
Какво имаш предвид? Лоши хора ли са?
Проявявали са нечовечност в обикновени човешки ситуации.
В добър или в лош смисъл?
Хело, думата нечовечност, сама по себе си предполага, че става въпрос за нещо, което не може да бъде квалифицирано като добро, т.е. , че става въпрос за лоши неща .
Ох, струваше ли си?
-
В интерес на истината, никога не съм чела приказката за малката кибритопродавачка.
Стана ми любопитно и я изчетох на един дъх преди малко.
Оказа се, че преди няколко години съм сънувала сън с подобен сюжет - едно измръзнало плачещо бедно момиче на улицата, посред снежна зима и богати къщи наоколо. Тя стоеше в студа и плачеше, а хората я подминаваха с безразличие, накрая умря от измръзване.
Бях споделила съня си във форума и си спомням, че тогава Синухе изрази предположение, че може да съм сънувала някоя паралелна инкарнация.
Никога не съм чела тази приказка, но съвпада почти едно към едно със съня ми, само дето нямаше кибритени клечки. В съня ми момиченцето умира с усмивка на уста, а сълзите, които се стичат по бузите й, се превръщат в ледени кристали.
-
Истината е напълно отразена в реалния ми живот. Тук не става въпрос за физическа непривлекателност нито при мен нито при мъжете ми.
Просто един вид, те не са човеци когато е необходимо да бъдат такива. :blink:
Какво имаш предвид? Лоши хора ли са?
Проявявали са нечовечност в обикновени човешки ситуации.
В добър или в лош смисъл?
Хело, думата нечовечност, сама по себе си предполага, че става въпрос за нещо, което не може да бъде квалифицирано като добро, т.е. , че става въпрос за лоши неща .
Ох, струваше ли си?
Ох, да ти кажа честно, благодарение на тези си преживявания израстнах като индивид.
-
В интерес на истината, никога не съм чела приказката за малката кибритопродавачка.
Стана ми любопитно и я изчетох на един дъх преди малко.
Оказа се, че преди няколко години съм сънувала сън с подобен сюжет - едно измръзнало плачещо бедно момиче на улицата, посред снежна зима и богати къщи наоколо. Тя стоеше в студа и плачеше, а хората я подминаваха с безразличие, накрая умря от измръзване.
Бях споделила съня си във форума и си спомням, че тогава Синухе изрази предположение, че може да съм сънувала някоя паралелна инкарнация.
Никога не съм чела тази приказка, но съвпада почти едно към едно със съня ми, само дето нямаше кибритени клечки. В съня ми момиченцето умира с усмивка на уста, а сълзите, които се стичат по бузите й, се превръщат в ледени кристали.
Много интересно! Тук отново можем да свържем съня с приказката "Ледената кралица".
Това отговаря на липсата на съчувствие и любов от околните.
Чувствала ли си се така? А дали си имала роднини, които са се чувствали така?
-
Много интересно! Тук отново можем да свържем съня с приказката "Ледената кралица".
Чувствала ли си се така? А дали си имала роднини, които са се чувствали така?
И аз съм се чувствала така, и майка ми. Най-вероятно и баба ми, веднъж го чух от майка.
Това отговаря на липсата на съчувствие и любов от околните.
Така е, да.
Обикновено аз съм човекът, който изслушва и изразява съчувствие, но рядко му се отплащат със същото отношение.
-
В интерес на истината, никога не съм чела приказката за малката кибритопродавачка.
Стана ми любопитно и я изчетох на един дъх преди малко.
Оказа се, че преди няколко години съм сънувала сън с подобен сюжет - едно измръзнало плачещо бедно момиче на улицата, посред снежна зима и богати къщи наоколо. Тя стоеше в студа и плачеше, а хората я подминаваха с безразличие, накрая умря от измръзване.
Бях споделила съня си във форума и си спомням, че тогава Синухе изрази предположение, че може да съм сънувала някоя паралелна инкарнация.
Никога не съм чела тази приказка, но съвпада почти едно към едно със съня ми, само дето нямаше кибритени клечки. В съня ми момиченцето умира с усмивка на уста, а сълзите, които се стичат по бузите й, се превръщат в ледени кристали.
Приказката е много тъжна, а ти си имала много тъжен сън...
-
Много интересно! Тук отново можем да свържем съня с приказката "Ледената кралица".
Чувствала ли си се така? А дали си имала роднини, които са се чувствали така?
И аз съм се чувствала така, и майка ми. Най-вероятно и баба ми, веднъж го чух от майка.
Значи имаш родова карма по женска линия, която трябва да отработиш. Непрекъснато повтаряш - осмодомната ми Луница.
-
Значи имаш родова карма по женска линия, която трябва да отработиш.
Кажи ми начин да я отработя, само ако знаех как.
И ако може, да не се налага да измръзвам като изхвърлено куче някъде. ;D
-
Хело, а дали си си задала няколко основни въпроса:
1. Като се има се предвид, че приказките се четат в първите 5 до 7 години от живота. Дали детето е знаело информация за миналото на родителите си и прародителите си, та тази информация да е изиграла някаква роля в избора на предпочитани или недолюбвани приказки.
2. А дали избора за това какви приказки да се четат не е бил на родителите? (Едно време нямаше Дисни, само "Ну, погоди!" Ако е така, то детето изобщо няма да може да направи връзката със собствения си живот.
-
Много интересно! Тук отново можем да свържем съня с приказката "Ледената кралица".
Чувствала ли си се така? А дали си имала роднини, които са се чувствали така?
И аз съм се чувствала така, и майка ми. Най-вероятно и баба ми, веднъж го чух от майка.
Значи имаш родова карма по женска линия, която трябва да отработиш. Непрекъснато повтаряш - осмодомната ми Луница.
Хело, всички имаме карма по женска и по мъжка линия в зависимост от това, къде са ни разположени Слънцето и Луната и какви аспекти сключват.
-
Сега ми се иска всички вие, които си казахте любимата или тъжната детска приказка, която има общо с вашия личен живот, да помислите дали във въшия род е имало роднини, които са преживели същите неща, които споменахте или са се чувствали по същия начин.
И на мен ми е интересно дали някой от моите близки се е чувствал като в приказката за малката русалка, но за съжаление няма начин да го разбера. Може би първо трябва да потърся връзка с тази приказка и главния персонаж в моя живот, но като че ли засега такава не намирам, особено в отношенията с мъжете.
Тук съзирам, че в името на любовта си готова да направиш всичко. Поемаш рискове също като малката русалка. :blink:
-
Значи имаш родова карма по женска линия, която трябва да отработиш.
Кажи ми начин да я отработя, само ако знаех как.
И ако може, да не се налага да измръзвам като изхвърлено куче някъде. ;D
Знам, че семейна карма се отработва със Семейни констелации. Може да има във Варна.
Отделно от това можеш да пробваш с медитация по въпроса и да пожелаеш да получиш отговор за изцеление.
-
Хело, а дали си си задала няколко основни въпроса:
1. Като се има се предвид, че приказките се четат в първите 5 до 7 години от живота. Дали детето е знаело информация за миналото на родителите си и прародителите си, та тази информация да е изиграла някаква роля в избора на предпочитани или недолюбвани приказки.
2. А дали избора за това какви приказки да се четат не е бил на родителите? (Едно време нямаше Дисни, само "Ну, погоди!" Ако е така, то детето изобщо няма да може да направи връзката със собствения си живот.
Ти осъзнато ли повтаряш съдбата на прародителите си?
Това става неосъзнато.
Ти осъзнато ли следваш това, което планетите имат намерение да направят, като се има предвид момента на раждането ти, дори, когато не познаваш хороскопа си и не вярваш в астрологията?
Защо изобщо задаваш такива въпроси?
-
Истината е напълно отразена в реалния ми живот. Тук не става въпрос за физическа непривлекателност нито при мен нито при мъжете ми.
Просто един вид, те не са човеци когато е необходимо да бъдат такива. :blink:
Какво имаш предвид? Лоши хора ли са?
Проявявали са нечовечност в обикновени човешки ситуации.
В добър или в лош смисъл?
Хело, думата нечовечност, сама по себе си предполага, че става въпрос за нещо, което не може да бъде квалифицирано като добро, т.е. , че става въпрос за лоши неща .
Ох, струваше ли си?
Ох, да ти кажа честно, благодарение на тези си преживявания израстнах като индивид.
Един развод не е за подценяване що се отнася до цялата енергия, която губиш. :-[ Навярно се чувстваш изцедена изцяло.
-
Един развод не е за подценяване що се отнася до цялата енергия, която губиш. :-[ Навярно се чувстваш изцедена изцяло.
Останах с впечатление, че се е чувствала като героинята от приказката "Малката кибритопродавачка".
Аз искам да я попитам дали и баща и се е отнасял към нея така, както и въпросните мъже.
-
Истината е напълно отразена в реалния ми живот. Тук не става въпрос за физическа непривлекателност нито при мен нито при мъжете ми.
Просто един вид, те не са човеци когато е необходимо да бъдат такива. :blink:
Какво имаш предвид? Лоши хора ли са?
Проявявали са нечовечност в обикновени човешки ситуации.
В добър или в лош смисъл?
Хело, думата нечовечност, сама по себе си предполага, че става въпрос за нещо, което не може да бъде квалифицирано като добро, т.е. , че става въпрос за лоши неща .
Ох, струваше ли си?
Ох, да ти кажа честно, благодарение на тези си преживявания израстнах като индивид.
Един развод не е за подценяване що се отнася до цялата енергия, която губиш. :-[ Навярно се чувстваш изцедена изцяло.
Верно е , за съжеление е така, но все пак живота е пред мен.
-
Един развод не е за подценяване що се отнася до цялата енергия, която губиш. :-[ Навярно се чувстваш изцедена изцяло.
Останах с впечатление, че се е чувствала като героинята от приказката "Малката кибритопродавачка".
Аз искам да я попитам дали и баща и се е отнасял към нея така, както и въпросните мъже.
Ако се даде в насока себеопознаване, тази тема става за професионална дискусия в някой форум за психология.
Аз лично те поздравявам за хубавата тема! :blink:
Опитваш се да я свържеш с кармата, но да ти кажа честно все още не мога да приема напълно тази връзка. По-скоро насоката е "как чрез приказките можем да изживеем личните си страсти?" и от тук веднага отиваме в проучването на 1ви дом и асцендента.
-
Истината е напълно отразена в реалния ми живот. Тук не става въпрос за физическа непривлекателност нито при мен нито при мъжете ми.
Просто един вид, те не са човеци когато е необходимо да бъдат такива. :blink:
Какво имаш предвид? Лоши хора ли са?
Проявявали са нечовечност в обикновени човешки ситуации.
В добър или в лош смисъл?
Хело, думата нечовечност, сама по себе си предполага, че става въпрос за нещо, което не може да бъде квалифицирано като добро, т.е. , че става въпрос за лоши неща .
Ох, струваше ли си?
Ох, да ти кажа честно, благодарение на тези си преживявания израстнах като индивид.
Един развод не е за подценяване що се отнася до цялата енергия, която губиш. :-[ Навярно се чувстваш изцедена изцяло.
Верно е , за съжеление е така, но все пак живота е пред мен.
Оооооо, Елфи, хубавото тепърва ти предстои! Много скоро ще започнеш да го усещаш. :blink:
-
Оооооо, Елфи, хубавото тепърва ти предстои! Много скоро ще започнеш да го усещаш. :blink:
Ако промени вътре в себе си това, което я кара да избира все непохдодящи мъже. Тя следва историята от приказката.
Сега се сещам за една лечебна техника - визуализираш сценария на приказката и си представяш такъв развой на събитията, който би те направил щастлива. Променяш приказката в ума си. Трябва да има хепи ендинг. Ако после сънуваш сън в тази връзка го напиши в тази тема.
-
Оооооо, Елфи, хубавото тепърва ти предстои! Много скоро ще започнеш да го усещаш. :blink:
Ако промени вътре в себе си това, което я кара да избира все непохдодящи мъже. Тя следва историята от приказката.
Сега се сещам за една лечебна техника - визуализираш сценария на приказката и си представяш такъв развой на събитията, който би те направил щастлива. Променяш приказката в ума си. Трябва да има хепи ендинг. Ако после сънуваш сън в тази връзка го напиши в тази тема.
Хело, готови рецепти за тая работа не се дават.
Ти била ли си някога омъжена?
Когато срешнеш "твоя човек" никога не мислиш за раздяла. В много от случаите, тя идва тогава, когато единият от партньорите продължи да еволюира, а другия зацикли на едно място. :-[
-
Оооооо, Елфи, хубавото тепърва ти предстои! Много скоро ще започнеш да го усещаш. :blink:
Ако промени вътре в себе си това, което я кара да избира все непохдодящи мъже. Тя следва историята от приказката.
Сега се сещам за една лечебна техника - визуализираш сценария на приказката и си представяш такъв развой на събитията, който би те направил щастлива. Променяш приказката в ума си. Трябва да има хепи ендинг. Ако после сънуваш сън в тази връзка го напиши в тази тема.
Хело, готови рецепти за тая работа не се дават.
Ти била ли си някога омъжена?
Когато срешнеш "твоя човек" никога не мислиш за раздяла. В много от случаите, тя идва тогава, когато единият от партньорите продължи да еволюира, а другия зацикли на едно място. :-[
Абсолютно съм съгласна с написаното от теб-пътищата се разделят, когато двама души изпълнят задачата, заради която са се събрали и отношенията "забият" в десета глуха, т.е. не се развиват...Съвети не се дават. Особено неавторитетно звучи от човек, който не е имал опитности в сферата, в която се опитва да дава съвети.
-
Ако човек повтаря кармата на родителите си, защо аз се разведох, защо мъжа ми ми изневери след като и майка ми ибаба ми имаха щастливи бракове, особено баба ми остана обичана до края на живота си...Всъшнот май си отговорих - то и моя сега ми се кълне в любов.
Аз не си спомням конкретна приказка - само, че се обличах като принцеса и все царе и царици ми бяха в главата.
-
се обличах като принцеса и все царе и царици ми бяха в главата.
голяма част от жените следват безусловно орионските си ДНК команди ;) това е типичното поведение. и аз съм минала оттам, но се радвам, че прегорих командите овреме...
-
Няма достоверна връзка между любимите или нехаресваните приказки и кармата на родителите. Трудно ще намериш неоспорими доказателства. Може пък да не харесвам дадена приказка, защото съм се трогнала от живота на някой съсед или приятел на семейството и това да няма нищо общо с родителската карма. Понякога предпочитанията ни се определят от напълно непознати хора. А понякога родителите разказват недостоверни истории, което оказва влияние върху избора и реакциите на детето. Например като бяхме малки баба ми и дядо ми много често обсъждаха със съседите у дома (у нас почти всяка вечер имахме гости) как кръвопийци отвличали малки деца, държали ги в едни бъчви с мас, да им ставала хубава кожата и после им пиели кръвта, след което ги изяждали и им изхвърляли кокалите. Това нещо се разказваше без оглед на това дали децата са наблизо. После децата сънуваха кошмари и се стряскаха на сън, а да не говорим как децата на свой ред бяха хипнотизирани от тези истории и се надпреварваха да си разказват на тъмно под завивките страшни истории за вампири и караконджули. Семейната динамика е много сложно нещо.
-
Например като бяхме малки баба ми и дядо ми много често обсъждаха със съседите у дома (у нас почти всяка вечер имахме гости) как кръвопийци отвличали малки деца, държали ги в едни бъчви с мас, да им ставала хубава кожата и после им пиели кръвта, след което ги изяждали и им изхвърляли кокалите. Това нещо се разказваше без оглед на това дали децата са наблизо. После децата сънуваха кошмари и се стряскаха на сън, а да не говорим как децата на свой ред бяха хипнотизирани от тези истории и се надпреварваха да си разказват на тъмно под завивките страшни истории за вампири и караконджули. Семейната динамика е много сложно нещо.
Баба ти и дядо ти преживели ли са разни страшни неща като са били деца?
-
Например като бяхме малки баба ми и дядо ми много често обсъждаха със съседите у дома (у нас почти всяка вечер имахме гости) как кръвопийци отвличали малки деца, държали ги в едни бъчви с мас, да им ставала хубава кожата и после им пиели кръвта, след което ги изяждали и им изхвърляли кокалите. Това нещо се разказваше без оглед на това дали децата са наблизо. После децата сънуваха кошмари и се стряскаха на сън, а да не говорим как децата на свой ред бяха хипнотизирани от тези истории и се надпреварваха да си разказват на тъмно под завивките страшни истории за вампири и караконджули.
Много познато звучи ;D, и аз израстнах закърмена с такива страшни истории, викахме им "страшилки".
Имаше го това с бъчвите, имаше и други - Ковчегът с колелца, Червената ръка...
Гроб на колёсиках
Одна девочка стала убираться в доме. Радио говорит:
- Девочка, девочка, гроб на колёсиках ищет твой город.
Девочка не прячется. Радио опять:
- Девочка, девочка, гроб на колесиках ищет твой дом.
Девочка не прячется. Радио:
- Девочка, девочка, гроб на колесиках ищет твою квартиру.
Девочка не прячется. Радио снова:
- Девочка, девочка, гроб на колесиках уже у тебя за спиной.
Девочка не спряталась, и гроб ее прибил, подвесил к потолку и поставил под нее таз, чтобы кровь стекала.
http://koshechkaneko.mindmix.ru/1954-729-grob-na-kolesikah.zhtml (http://koshechkaneko.mindmix.ru/1954-729-grob-na-kolesikah.zhtml)
Бъррр, още ме побиват тръпки като се сетя за тези истории. :-[
-
Много познато звучи ;D, и аз израстнах закърмена с такива страшни истории, викахме им "страшилки".
В миналото на рода ти имало ли е страшни истории с много кървища?
Макар, че в Русия сигурно при много семейства е имало.
-
В миналото на рода ти имало ли е страшни истории с много кървища?
Не е имало.
Но дядо ми е участвал във войната, баба ми е била в плен в Германия.
-
В миналото на рода ти имало ли е страшни истории с много кървища?
Не е имало.
Но дядо ми е участвал във войната, баба ми е била в плен в Германия.
Значи все пак е имало. Дядо ти и баба ти са били свидетели на това, а и преки участници и това им се е отразило.
Знаеш ли как се е чувствала баба ти, докато е била в плен? И тези нейни чувства каква връзка имат с чувствата в твоя живот? Тези баба и дядо по майчина линия ли са или по бащина?
Ти имаш ли роднини по майчина линия, които са били зодия Рак и които са били зодия Скорпион? Питам заради Луната ти.
-
Ти имаш ли роднини по майчина линия, които са били зодия Рак и които са били зодия Скорпион? Питам заради Луната ти.
Не, преобладават Козирози, Лъвове и Водолеи.
-
не помня, дали и кога някога някой нещо ми е чел, първият спомен е за дисциплиниращите методи на баща ми, който незнайно защо беше решил, че трябва да мога да чета, броя и елементрано да смятам на 5г.
като по-малка - "Аладин и вълшебната лампа" - харесваше ми назоваването и изпълнението на желания? :blink:
като по-голямо дете - Приказките на Шехерезада (нецензурираната версия) :blink:
Хело, анализът не винаги е буквално представен или?
-
Хело, анализът не винаги е буквално представен или?
Анализът го правя аз, на момента, според каквото ми хрумне да питам.
Не съм чела книга по въпроса, защото не знам за такава, но ако разбера, сигурно ще я прочета.
Просто чух от една психоаналитичка, че любимата вълшебна приказка на децата показва каква ще бъде тяхната съдба. А приказката, която не харесват показва от какво се страхуват най-много. И реших да проверя на практика дали и доколко това е вярно. И установих, че наистина е вярно!
-
Оооооо, Елфи, хубавото тепърва ти предстои! Много скоро ще започнеш да го усещаш. :blink:
Благодаря ти за куража Дивна :wub:
-
Верно е , за съжеление е така, но все пак живота е пред мен.
Баща ти отнасял ли се е с теб така, както тези мъже?
М?
Не мила, баща ми беше най-добрия човек на света :blink:, но за съжеление си отиде много рано :'(
Поскоро майка ми е идиота в този сценарии ;)
-
В миналото на рода ти имало ли е страшни истории с много кървища?
Не е имало.
Но дядо ми е участвал във войната, баба ми е била в плен в Германия.
Значи все пак е имало. Дядо ти и баба ти са били свидетели на това, а и преки участници и това им се е отразило.
Знаеш ли как се е чувствала баба ти, докато е била в плен? И тези нейни чувства каква връзка имат с чувствата в твоя живот? Тези баба и дядо по майчина линия ли са или по бащина?
Ти имаш ли роднини по майчина линия, които са били зодия Рак и които са били зодия Скорпион? Питам заради Луната ти.
Ти ме накара да се замисля, моята Луна е в Бизнаци и едната ми баба е близнаци - майката на баща ми , това е доата буквално...
-
че ходеха тайно някъде и никой не знаеше къде..че го правеха нощем - щото ние не знаем какво става докато спим. за същото много харесвах и цветята на малката ида - нали там всичко в къщата оживяваше като заспяха хората.
Ти в детството си правила ли си някакви тайни неща, дето си ги пазела в голяма тайна от родителите си?
А може би сега се занимаваш с такива дейности? Да не работиш за тайните служби? ;) ;D
Ти силно ли си привлечена от окултното?
Разкажи ми къде е Плутон и къде е Скорпион в твоя хороскоп.
не съм правила нищо тайно, много кротко и послушно дете бях.
не работя за тайните служби макар да си мисля, че ще ме бива ;D
кажи под окултно какво разбираш? астрологията също минава за окултна наука
ИЦ е в скорпион, плутон е в 3-ти дом, слънцето и меркурий в 8-ми. по учебник, а? ;)
-
Много дълго съм чела приказки, едновременно четях и класика и приказки - някъде към 11-13 годишна възраст. И тогава към онова време, каквито приказки намерих ги четях, беше ми нещо като хоби...В съзнанието ми са се запечатали - само картинни образи и чувствата, когато съм ги чела...Една от приказките е "Дивите лебеди" - беше ми много тъжно...Приказките на братя Грим - предизвикваха различни чувства - и мъничко страх "Хензел и Гретел", а на Андерсен - вълшебство и тъга и някаква необяснима далечина. Африканските приказки - бяха изпълнени с мистика и поучителни, а Индийските приказки, потъвах в някакво време, необяснимо и незнайно...Картинните илюстрации бяха вълшебни...След години осъзнах, че това не са били приказки, в смисъла в който ние влагаме, а само малки откъслечни разкази от индийския епос "Махабхарата" и "Рамаяна"...
-
Африканските приказки - бяха изпълнени с мистика и поучителни, а Индийските приказки, потъвах в някакво време, необяснимо и незнайно...Картинните илюстрации бяха вълшебни...След години осъзнах, че това не са били приказки, в смисъла в който ние влагаме, а само малки откъслечни разкази от индийския епос "Махабхарата" и "Рамаяна"...
ооо да, сега се сещам, че и аз ги четях с невероятен интерес - мистиката, вълшебствата и тайнственото ме привличаха неимоверно :-[
-
Ти ме накара да се замисля, моята Луна е в Бизнаци и едната ми баба е близнаци - майката на баща ми , това е доата буквално...
Има ли нещо общо в съдбата ти и съдбата на баба ти? Професия, отношение на мъжете към жените или нещо друго?
-
Хело, желая да ти помогна за експеримента ти. :blink:
Всъщност моята съдба от части се преповтаря със съдбата на баба ми по бащина линия.
Тя е останала много млада сама с двете си деца. Аз също. Трудностите, с които тя се е налагала да се бори, се налага и аз да се боря - изкарване на насъщния, за да оцелеят тя и децата й. Разликата е в това, че тя е останала вдовица (дядо ми е починал през войната), а аз съм разведена. Чужбина я свързвам с това, че дядо ми е починал в чужбина, а аз се разведох в чужбина (преди време ме беше попитала за чужбина).
Родена съм 57 години и 1 ден по-късно от баба ми.
Вече споменах за любимите ми приказки. Начело в класацията бих поставила "Емил от Льонеберя".
Емил (главният герой) е малко момче, което е пълно с креативни идеи, водещи до интересни и много забавни събития. Мечтаех си да имам такъв брат, като него. ;D Сестра ми (като малка) беше не чак до там креативна и ми беше скучно да играя с нея.
Астрид Линдгрен не е писала вълшебни приказки, а детски приключенски романи. От скандинавската авторка обожавах също Пипи дългото чорапче и Карлсон, който живее на покрива.
Както да въртя и да суча не виждам връзка с мен и родата ми и любимата ми приказка. Може би защото разказа не е вълшебен, знам ли? :-\
-
Хело, желая да ти помогна за експеримента ти. :blink:
Всъщност моята съдба от части се преповтаря със съдбата на баба ми по бащина линия.
Тя е останала много млада сама с двете си деца. Аз също. Трудностите, с които тя се е налагала да се бори, се налага и аз да се боря - изкарване на насъщния, за да оцелеят тя и децата й. Разликата е в това, че тя е останала вдовица (дядо ми е починал през войната), а аз съм разведена. Чужбина я свързвам с това, че дядо ми е починал в чужбина, а аз се разведох в чужбина (преди време ме беше попитала за чужбина).
Родена съм 57 години и 1 ден по-късно от баба ми.
Вече споменах за любимите ми приказки. Начело в класацията бих поставила "Емил от Льонеберя".
Емил (главният герой) е малко момче, което е пълно с креативни идеи, водещи до интересни и много забавни събития. Мечтаех си да имам такъв брат, като него. ;D Сестра ми (като малка) беше не чак до там креативна и ми беше скучно да играя с нея.
Астрид Линдгрен не е писала вълшебни приказки, а детски приключенски романи. От скандинавската авторка обожавах също Пипи дългото чорапче и Карлсон, който живее на покрива.
Както да въртя и да суча не виждам връзка с мен и родата ми и любимата ми приказка. Може би защото разказа не е вълшебен, знам ли? :-\
Коя зодия е била баба ти? И ти коя зодия си и в кой дом ти е Слънцето?
-
И аз харесвам Малката русалка.
Какво най-много ти харесва в "Малката русалка"?
Допускам, че приказката ми е харесала, защото внушава идеята, че човек може да постигне невъобразими неща, ако пожелае, и ако е готов да плати цената – труд ли ще е, болка ли ще е и т.н. – просто има баланс- даваш и получаваш.
А колкото до семейното възпитание, което мога да свържа с приказката, /защото някак не мога да я свържа с родова карма- няма кой знае какви драматични събития нито при родители и прародители, нито пък при мен/, то всякак е било насочено към усилия за постигане на някаква цел- труд, учене и подобни:)
И аз пак да напомня:) –много мнения, отговори, коментари получи - накрая обобщи дали за повечето хора твърдението на психолога, че съдбата ни се развива според любимата приказка е вярно. / за мен мога да кажа, че е вярно, без разбира се да е така драматично:)/
-
Хело, желая да ти помогна за експеримента ти. :blink:
Всъщност моята съдба от части се преповтаря със съдбата на баба ми по бащина линия.
Тя е останала много млада сама с двете си деца. Аз също. Трудностите, с които тя се е налагала да се бори, се налага и аз да се боря - изкарване на насъщния, за да оцелеят тя и децата й. Разликата е в това, че тя е останала вдовица (дядо ми е починал през войната), а аз съм разведена. Чужбина я свързвам с това, че дядо ми е починал в чужбина, а аз се разведох в чужбина (преди време ме беше попитала за чужбина).
Родена съм 57 години и 1 ден по-късно от баба ми.
Вече споменах за любимите ми приказки. Начело в класацията бих поставила "Емил от Льонеберя".
Емил (главният герой) е малко момче, което е пълно с креативни идеи, водещи до интересни и много забавни събития. Мечтаех си да имам такъв брат, като него. ;D Сестра ми (като малка) беше не чак до там креативна и ми беше скучно да играя с нея.
Астрид Линдгрен не е писала вълшебни приказки, а детски приключенски романи. От скандинавската авторка обожавах също Пипи дългото чорапче и Карлсон, който живее на покрива.
Както да въртя и да суча не виждам връзка с мен и родата ми и любимата ми приказка. Може би защото разказа не е вълшебен, знам ли? :-\
Коя зодия е била баба ти? И ти коя зодия си и в кой дом ти е Слънцето?
От една зодия сме. В един и същи месец. Родена съм 1 ден и много години след нея. ;D
Слънцата ни са в съвпад (заедно с моя Плутон, тъй като той е в съвпад със Слънцето ми), луните ни също са в съвпад (скорпионски). Моята Луна е в тригон с нейните Плутон и Сатурн. Мои СЛВ и Марс са в съвпад с нейния Юпитер и Уран. Мой Уран е в съвпад с нейн Меркурий... С майка ми дори нямам такава синастрията. :rolleyes:
-
От една зодия сме. В един и същи месец. Родена съм 1 ден и много години след нея. ;D
Слънцата ни са в съвпад (заедно с моя Плутон, тъй като той е в съвпад със Слънцето ми), луните ни също са в съвпад (скорпионски).
По Слънцето, което отразява бащината фамилия, повтаряш нейната съдба.
Я кажи, имаш ли по майчина линия някой от зодия Скорпион, знакът на Луната?
-
И аз харесвам Малката русалка.
Какво най-много ти харесва в "Малката русалка"?
Допускам, че приказката ми е харесала, защото внушава идеята, че човек може да постигне невъобразими неща, ако пожелае, и ако е готов да плати цената – труд ли ще е, болка ли ще е и т.н. – просто има баланс- даваш и получаваш.
А колкото до семейното възпитание, което мога да свържа с приказката, /защото някак не мога да я свържа с родова карма- няма кой знае какви драматични събития нито при родители и прародители, нито пък при мен/, то всякак е било насочено към усилия за постигане на някаква цел- труд, учене и подобни:)
А случвало ли ти се е да положиш големи усилия за нещо, което много искаш и накрая за загубиш? А в любовта имало ли е при теб сходна ситуация? Друга да ти отнеме любимия преди години мъж?
Съжаляваш ли за някой съвет, който майка ти ти е дала? Или да си искала нещо от нея, тя да го е направила и сега да съжаляваш - може и разрешение или друго?
-
От една зодия сме. В един и същи месец. Родена съм 1 ден и много години след нея. ;D
Слънцата ни са в съвпад (заедно с моя Плутон, тъй като той е в съвпад със Слънцето ми), луните ни също са в съвпад (скорпионски).
По Слънцето, което отразява бащината фамилия, повтаряш нейната съдба.
Я кажи, имаш ли по майчина линия някой от зодия Скорпион, знакът на Луната?
Майка ми е трябвало да се роди със зодия Скорпион, но е избързала. Родила се е седмаче. С нея сме от една зодия също. Моят съвпад Слънце/Плутон е в съвпад с нейния съвпад Меркурий/Нептун. Моят Меркурий е в съвпад с нейна Венера. Моят МЦ е в съвпад с нейн Юпитер. Като говоря за съвпади, то отчитам точните (най-тесните) от О* до +/- 2*.
Иначе от нейният род няма мисля скорпиони. Вуйчо ми е моята зодия само.
-
Ти ме накара да се замисля, моята Луна е в Бизнаци и едната ми баба е близнаци - майката на баща ми , това е доата буквално...
Има ли нещо общо в съдбата ти и съдбата на баба ти? Професия, отношение на мъжете към жените или нещо друго?
Почти нищо не знам за баба си освен, че е била много лоша и властна жена. Интригантка, която е развела нашите и после е правила опити да разведе татко с втората му жена. Тогава обаче той вече се усетил от къде идват проблемите и е взел живота си в свои ръце. Всичко това го знам лично от него. Баща ми, лека му пръст до последно казваше, че не иска да го погребваме при нея, искаше дори да е в други гробища - така и направихме.
С втората му жена сме приятелки, с нея споделям много. а баба ми какви номера ь е въртщла, мани мани....
Незнам, но има повтаряемост до някъде в живота. Бащата на детето ми е във вечна война с майка си....
-
Незнам, но има повтаряемост до някъде в живота. Бащата на детето ми е във вечна война с майка си....
А дали майка му е имала нещо общо и с твоя развод или не се знае?
-
Незнам, но има повтаряемост до някъде в живота. Бащата на детето ми е във вечна война с майка си....
А дали майка му е имала нещо общо и с твоя развод или не се знае?
винаги и майките имат пръст в цялата каша ;) не познавам разведена жена, която да не е във война със свекито :blink:
принципно мъжете са винаги вързани за полите на майките си, колкото и да не го признават. аз в чудо се виждам с моя син в това отношение. да закъснея минутка само от казания от мен час и веднага се звъни - къде си?... ще кажеш, че света ще свърши ако закъснея ;D
-
Незнам, но има повтаряемост до някъде в живота. Бащата на детето ми е във вечна война с майка си....
А дали майка му е имала нещо общо и с твоя развод или не се знае?
винаги и майките имат пръст в цялата каша ;) не познавам разведена жена, която да не е във война със свекито :blink:
Потвърждавам!
-
Незнам, но има повтаряемост до някъде в живота. Бащата на детето ми е във вечна война с майка си....
А дали майка му е имала нещо общо и с твоя развод или не се знае?
винаги и майките имат пръст в цялата каша ;) не познавам разведена жена, която да не е във война със свекито :blink:
Потвърждавам!
Дреме ми на гъзо - отървах се
:rolf: :rolf: :rolf: :rolf: :rolf: :rolf: :rolf:
-
Незнам, но има повтаряемост до някъде в живота. Бащата на детето ми е във вечна война с майка си....
А дали майка му е имала нещо общо и с твоя развод или не се знае?
винаги и майките имат пръст в цялата каша ;) не познавам разведена жена, която да не е във война със свекито :blink:
Потвърждавам!
Майките не искат да пуснат синовете си, а синовете им не искат и или не могат да се отърват от тях.
Чудно ми е какви ли са били любимите детски приказки на този тип мъже.
-
не знам Хело...
моят син се опитвам да го науча на самостоятелност и да не ме търси за щяло и нещяло, ама то диване - нема отърване начи... не обичам зависимости от този тип :unsure: ама догодина като замине да учи в Англия ще не ще ще се научи да се оправя сам ;D
-
Майките не искат да пуснат синовете си, а синовете им не искат и или не могат да се отърват от тях.
Чудно ми е какви ли са били любимите детски приказки на този тип мъже.
Приказката за кръвожадната ламя или за злата стара вещица. ;D
-
Майките не искат да пуснат синовете си, а синовете им не искат и или не могат да се отърват от тях.
Чудно ми е какви ли са били любимите детски приказки на този тип мъже.
Приказката за кръвожадната ламя или за злата стара вещица. ;D
:rolf: :rolf: :rolf: :rolf: :rolf: :rolf:
-
Майките не искат да пуснат синовете си, а синовете им не искат и или не могат да се отърват от тях.
Чудно ми е какви ли са били любимите детски приказки на този тип мъже.
Приказката за кръвожадната ламя или за злата стара вещица. ;D
ами на моя синковец не съм му разказвала, но гледаше за слончето Дъмбо, чичо Скрудж и сие от дисни :57:
-
ами на моя синковец не съм му разказвала, но гледаше за слончето Дъмбо, чичо Скрудж и сие от дисни :57:
Нали е Телец, много ясно, че ще гледа за Чичо Скрудж.
Слънце и Меркурий в Телец. ;D :72:
-
че и на изуст му знаеше репликите :rolf: :rolf: :rolf:
-
В руския фолклор има приказка "Колобок" с кофти край.
http://hyaenidae.narod.ru/story1/032.html (http://hyaenidae.narod.ru/story1/032.html)
Но като малка не я възприемах за стряскаща и негативна, някак естествено се възприема краят, все пак става въпрос за изяждане на кръгла питка, която излиза от пещта и тръгва да се търкаля. ;D
-
10 приказни места, които наистина трябваше да съществуват (http://inews.bg/Любопитно/10-приказни-места-които-наистина-трябваше-да-съществуват-_l.a_c.3992_i.112630.html)
-
Любимите ми са Карлсон и Малкия Мук :))))
-
Любимите ми са Карлсон и Малкия Мук :))))
Какво най-много ти харесва в тези приказки?
-
Пътуването, това че имат приятели, че са различни, че се срещат с необикновени хора и правят вълшебства. За Карлсон - че може да лети и е ухилен :))) Защо?
-
Пътуването, това че имат приятели, че са различни, че се срещат с необикновени хора и правят вълшебства. За Карлсон - че може да лети и е ухилен :))) Защо?
Ти нестандартна личност, която изпъква сред другите ли си? Пътуваш ли и имаш ли много приятели? Срещаш ли се с необикновени хора и правиш ли вълшебства? Весела ли си по характер?
-
Пътуването, това че имат приятели, че са различни, че се срещат с необикновени хора и правят вълшебства. За Карлсон - че може да лети и е ухилен :))) Защо?
Ти нестандартна личност, която изпъква сред другите ли си? Пътуваш ли и имаш ли много приятели? Срещаш ли се с необикновени хора и правиш ли вълшебства? Весела ли си по характер?
По характер съм весела да и може да се каже нестандартна личност, с тази луна в Близнаци..хахах :) Пътувам да и обичам да пътувам, много обичам да летя. Имам не много приятели но достатъчно. Срещам се с много необикновени хора :)
-
Малката русалка
Майчина сълза, А.Каралийчев
-
За любима приказка не знам, но любима детска книжка ми беше "Братята с лъвски сърца". Обожавах също и Пипи, и Емил от Льонеберя, и Карлсон, въобще книжките на Астрид Линдгрен са си уникални, но тази за двамата братя в Нангияла и след това в Нангилима, ми се запечата трайно в съзнанието ми.
С Луна в Рак съм. :blink:
Малката русалка
Майчина сълза, А.Каралийчев
Какво най-много ви харесва в тези приказки?
-
любовта ...
:rolleyes:
-
любовта ...
:rolleyes:
Но малката русалка умира заради любовта?
-
Привързаността на двамата братя един към друг и това, че по-големият рискува живота си, за да спаси по-малкия.
Ти би ли рискувал живота си заради друг? А някой да е рискувал живота си заради теб?
-
Но малката русалка умира заради любовта?
мдааа, аз още -в известен смисъл- не съм умряла, в друг смисъл - май вече съм, ...или пък нещо съвсем друго, но все така имащо може би общо с моя приятел Плутон...
-
И аз да отбележа присъствие в темата ;)
Най-много ми допадаха и главно тях си четях, като малък приказките от арабско-персийския свят. Като се започне с "Синбад Моряка", "Али Баба", "Дервишът и..." и накрая стигаме до любимата ми поредица "1001 нощ" на Шехерезада.
Това, което ми харесваше във всичките приказки е тръпката и напрежението на моменти, трудните избори, намесата на всевишни сили - къде добри, къде зли джинове - опит да се прескочи "заложеното", неяснотата при изборите, въобще има някакво напрежение в историите, което ми харесваше.
Естествено, има някои образи в приказките, като Далила Хитрата и Фатима Вещицата, които доста силно са ми са се запечатали в подсъзнанието, щото понякога оприличавам хора с подобни "техни" черти.
Също ми допадаха и много древногръцките митове, които си ги четях, като приказки. Само, че те не ми изглеждаха толкова "мазни" за преглъщане и четене, та бързо ги и оставих.
Българските приказки, като на Ангел Каралийчев и Елин Пелин и двамата безспорни писатели на голямо ниво никога не ми допадаха, въпреки че се налагаше да ги чета - просто винаги ми звучаха сиво, бавно и отегчително въпреки че имат много добра символика и учат на хубаво.
От чуждестранните и северни приказки нито една не ме е грабнала и до ден днешен има много от тях за които не знам дори за какво се разказва.
-
И аз да отбележа присъствие в темата ;)
Най-много ми допадаха и главно тях си четях, като малък приказките от арабско-персийския свят. Като се започне с "Синбад Моряка", "Али Баба", "Дервишът и..." и накрая стигаме до любимата ми поредица "1001 нощ" на Шехерезада.
Това, което ми харесваше във всичките приказки е тръпката и напрежението на моменти, трудните избори, намесата на всевишни сили - къде добри, къде зли джинове - опит да се прескочи "заложеното", неяснотата при изборите, въобще има някакво напрежение в историите, което ми харесваше.
Естествено, има някои образи в приказките, като Далила Хитрата и Фатима Вещицата, които доста силно са ми са се запечатали в подсъзнанието, щото понякога оприличавам хора с подобни "техни" черти.
Също ми допадаха и много древногръцките митове, които си ги четях, като приказки. Само, че те не ми изглеждаха толкова "мазни" за преглъщане и четене, та бързо ги и оставих.
Българските приказки, като на Ангел Каралийчев и Елин Пелин и двамата безспорни писатели на голямо ниво никога не ми допадаха, въпреки че се налагаше да ги чета - просто винаги ми звучаха сиво, бавно и отегчително въпреки че имат много добра символика и учат на хубаво.
От чуждестранните и северни приказки нито една не ме е грабнала и до ден днешен има много от тях за които не знам дори за какво се разказва.
Ако трябва да кажеш една приказка, която ти е направила най-силно положително или негативно впечатление, коя ще е?
-
Ако трябва да кажеш една приказка, която ти е направила най-силно положително или негативно впечатление, коя ще е?
Много са рядко моменти в които причислявам нещо да е на пиедестал. Обикновено бързо ми минава, щото всичко е преходно, та не мога да ти кажа, коя ми е най-любима и коя ме е натоварила най-много.
Винаги съм гледал така, че във всяка да намеря по нещо за себе си.
* Винаги са ми харесвали най-много все пак онези приказки, в които не толкова богатството и щастливия край са заложени в темата, колкото в променливостта на обстоятелствата - днес гуляеш, щото си богат, а утре си прошляк изпъден дори от своя брат.
** Също винаги съм си мечтал за харем ;) Жалко, че не ми е писано в тоя живот, щото едно такова нещо прави мъжа много мъдър ;)
-
Много любима ми беше някаква африканска приказка, чието заглавие посмъртно не мога да си спомня, много малка съм била, но някои пасажи още ги знам наизуст. Също-Приказки на балканските народи, Пипи и имаше една руска книжка-Приключенията на Незнайко. ;)
-
Но малката русалка умира заради любовта?
мдааа, аз още -в известен смисъл- не съм умряла, в друг смисъл - май вече съм, ...или пък нещо съвсем друго, но все така имащо може би общо с моя приятел Плутон...
в тая връзка, може би има някаква свръзка, че са ме впечатлили например тези два филма, по-точно реалните истории, по които са направени:
Touching the Void (2003) http://www.imdb.com/title/tt0379557/
Alive (1993) http://www.imdb.com/title/tt0106246/
-
мдааа, аз още -в известен смисъл- не съм умряла, в друг смисъл - май вече съм, ...или пък нещо съвсем друго, но все така имащо може би общо с моя приятел Плутон...
доста кофти нагласа:)- колко време я караш така?:)
-
Никога не съм харесвала прекалено вълшебните истории.Не е като да нямам въображение,но прекалено здраво съм свързана с реалността от дете.
Обожавах "Пепеляшка" и "Спящата красавица" ;D,а по-късно дивотиите на Том Сойер и Хък Фин и на Емил от Льонеберя ми станаха любими и съм ги препрочитала многократно с удоволствие.
'Граф Монте Кристо' и 'Тримата мускетари' си останаха любимите ми книги за вечни времена.
"Алиса в страната на чудесата" ми е супер неприятна книга..
-
доста кофти нагласа:)- колко време я караш така?:)
ами разправяла съм ти, в писмата с ре:плъх и кон... :blink:
за тези, които ми нямат данните - може би по рождение я карам така, с Плутон в съвпад със Северен възел в 8-ми, и стелиум в 12-ти дом. Голяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяям зор обаче видях 2007-2008, когато ме подхвана транзитния Плутон... но, ей на - оцелях му на първите напъни и дано ме подкрепя всевишния, да мина както си му е реда и занапред :rolleyes:
-
ами разправяла съм ти, в писмата с ре:плъх и кон... :blink:
за тези, които ми нямат данните - може би по рождение я карам така, с Плутон в съвпад със Северен възел в 8-ми, и стелиум в 12-ти дом. Голяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяям зор обаче видях 2007-2008, когато ме подхвана транзитния Плутон... но, ей на - оцелях му на първите напъни и дано ме подкрепя всевишния, да мина както си му е реда и занапред :rolleyes:
знам - аз много помня:)
но имах предвид нагласата:) - и по рождение да е така, всеки повод да я попроменим за добро трябва да ползваме:)- мигар сега тр.Венера и Меркурий на МЦ ще ги оставиш само да се проявят в приятни разговори и писане:)- тласни ги в някоя насока, напр. по опозицията на тр.Марс към натална Венера- нищо че е опозиция- това си е силна енергия:)
-
ей сега изведнъж ми просветна за това че живота ни наистина е като приказката която сме храесвали най-много. моята беше за принцесите дето танцували с принцовете нощем (сънища, мечти и т.н.) ама накрая оженили най-голямата за войника дето ги разкрил.
мъка!!
-
ей сега изведнъж ми просветна за това че живота ни наистина е като приказката която сме храесвали най-много. моята беше за принцесите дето танцували с принцовете нощем (сънища, мечти и т.н.) ама накрая оженили най-голямата за войника дето ги разкрил.
мъка!!
Горко ми и тежко ми значи, така си обичам старогръцките митове, дето деца колят родители и после техните родители ги колят. :85: :85: :85: :85:
-
Има някакво безумие в детските приказки...въпреки, че харесвам почти всички приказки...много четях като малка...но най ме беше страх от приказката "Джуджето Дългоноско" на Вилхем Хауф...лелее, ужано ме беше страх и до ден днешен не ми е приятна...ами онази приказка "Синята брада", в която мъжът убивал всичките си жени и ги заключвал роклите им.......? представяте ли си...това е детска приказка!
-
Хело,
на мен ми е любопитно ти кои приказки харесваш и защо :rolleyes:
доверие за доверие :mellow: отпусни го този контрол веднъж и ти- споделяйки нещо лично :mellow:
-
Слагам темата тук, за да могат и новодошлите да си кажат приказките, които са им любими и тези, които са ги възмутили.
-
Пепеляшка е любимата ми приказка. Стрелец съм и сега продължавам да смятам че,винаги ме чака нещо добро.
-
Има някакво безумие в детските приказки...въпреки, че харесвам почти всички приказки...много четях като малка...но най ме беше страх от приказката "Джуджето Дългоноско" на Вилхем Хауф...лелее, ужано ме беше страх и до ден днешен не ми е приятна...ами онази приказка "Синята брада", в която мъжът убивал всичките си жени и ги заключвал роклите им.......? представяте ли си...това е детска приказка!
Като малка страхувала ли си се от баща си? Или да сте се карали?
А после отношенията ти със съпруга или съпрузите дали са били добри или подобни на тези с баща ти?
-
Пепеляшка е любимата ми приказка. Стрелец съм и сега продължавам да смятам че,винаги ме чака нещо добро.
А разбирала ли си се с майка си като дете?
-
Пепеляшка е любимата ми приказка. Стрелец съм и сега продължавам да смятам че,винаги ме чака нещо добро.
А разбирала ли си се с майка си като дете?
М?
-
Пепеляшка е любимата ми приказка. Стрелец съм и сега продължавам да смятам че,винаги ме чака нещо добро.
А разбирала ли си се с майка си като дете?
(С майка ми и сега не се разбирам все за нещо ми се цупи и е недоволна от мен. Тя също е стрелец, понякога не го вярвам обаче, ужасен песемист е
-
Пепеляшка е любимата ми приказка. Стрелец съм и сега продължавам да смятам че,винаги ме чака нещо добро.
А разбирала ли си се с майка си като дете?
(С майка ми и сега не се разбирам все за нещо ми се цупи и е недоволна от мен. Тя също е стрелец, понякога не го вярвам обаче, ужасен песемист е
Щото в приказката има мащеха. А любопитно ми е дали като в приказката ти имаш сестра и дали с нея сте се разбирали?
А също дали баща ти е бил слаб човек в семейството, който не се меси много в делата на майка ти и в това как тя определя нещата в семейния живот?
-
Пепеляшка е любимата ми приказка. Стрелец съм и сега продължавам да смятам че,винаги ме чака нещо добро.
А разбирала ли си се с майка си като дете?
(С майка ми и сега не се разбирам все за нещо ми се цупи и е недоволна от мен. Тя също е стрелец, понякога не го вярвам обаче, ужасен песемист е
Щото в приказката има мащеха. А любопитно ми е дали като в приказката ти имаш сестра и дали с нея сте се разбирали?
А също дали баща ти е бил слаб човек в семейството, който не се меси много в делата на майка ти и в това как тя определя нещата в семейния живот?
Имам си брат и се разбирам с него. Не баща ми е силния в семейството, макар да оставяше усещане в маман , че тя командва
-
любимата ми приказка беше Магарешката кожа. Слушах я на плоча, имах я на книга, чели са ми я стотици пъти, знаех наизуст цялата приказка дума по дума. Сега като се замисля, не е някоя мноого интересна приказка, не знам защо толкова я харесвах. Не мога да кажа и че кореспондира с живота ми по някакъв начин.
-
Имах една много любима приказка - френска народна, Бялата писанка се казваше. В общи линии, понеже не е популярна, ще кажа главните мотиви, които са доста разпространени - царя не иска да си даде престола на никой от тримата си синове и ги праща да търсят някакви невъзможни неща. Тримата тръгват по различни пътища и си казват да се чакат след известно време на уреченото място. Най-малкият тръгва, търсенето му е много беплодно, докато не попада във някакъв странен дворец, където някакви невидими ръце го водят към вътрешността, там преобличат го, масажират го и после го вкарват в някаква зала голяма, пълна с различни блюда. :rolleyes: Домакина му се оказва една бяла, говореща котка. Заедно си прекарват чудесно времето и той забравя за задачата си, сеща се в последния момент, тя му дава това, което той търси, разделят се трудно и той отива да го покаже на баща си. Бащата пак си праща тримата синове за втори път. Най-малкия принц отново постъпва по същия начин. На третия път бащата праща синовете си да издирят най-красивата царска дъщеря и трябва да се сгодят за нея. Принца пак си прекарва времето с бялата котка, която на всичкото отгоре е и много умна, пак се сеща в последния момент за задачата си, бялата котка му казва, че сега е времето да отсече главата й опашката й. принца отначало, естествено, не е въудушевен, но бялата писанка е настоятелна и той прави каквото тя е заръчала. Тогава тя се превръща в най-красивата принцеса и като се връщат в кралството на принца, там краля е толкова шашнат от хубостта й, че най-накрая си дава трона. Хало, това какво значи за мен? :rolleyes:
А, и бтв, падам си по бруталните моменти на приказките - примерно червената шапчица в оригинал, без да е редактирана, както е било преданието, си е мнго готина. :rolleyes:
-
Имах една много любима приказка - френска народна, Бялата писанка се казваше. В общи линии, понеже не е популярна, ще кажа главните мотиви, които са доста разпространени - царя не иска да си даде престола на никой от тримата си синове и ги праща да търсят някакви невъзможни неща. Тримата тръгват по различни пътища и си казват да се чакат след известно време на уреченото място. Най-малкият тръгва, търсенето му е много беплодно, докато не попада във някакъв странен дворец, където някакви невидими ръце го водят към вътрешността, там преобличат го, масажират го и после го вкарват в някаква зала голяма, пълна с различни блюда. :rolleyes: Домакина му се оказва една бяла, говореща котка. Заедно си прекарват чудесно времето и той забравя за задачата си, сеща се в последния момент, тя му дава това, което той търси, разделят се трудно и той отива да го покаже на баща си. Бащата пак си праща тримата синове за втори път. Най-малкия принц отново постъпва по същия начин. На третия път бащата праща синовете си да издирят най-красивата царска дъщеря и трябва да се сгодят за нея. Принца пак си прекарва времето с бялата котка, която на всичкото отгоре е и много умна, пак се сеща в последния момент за задачата си, бялата котка му казва, че сега е времето да отсече главата й опашката й. принца отначало, естествено, не е въудушевен, но бялата писанка е настоятелна и той прави каквото тя е заръчала. Тогава тя се превръща в най-красивата принцеса и като се връщат в кралството на принца, там краля е толкова шашнат от хубостта й, че най-накрая си дава трона. Хало, това какво значи за мен? :rolleyes:
А, и бтв, падам си по бруталните моменти на приказките - примерно червената шапчица в оригинал, без да е редактирана, както е било преданието, си е мнго готина. :rolleyes:
Според това, което съм чела, бялата котка е Анимата на принца. Накрая тя придобива истинската си форма. Фактът, че е прекарвал цялото си време с нея, пък и че тя е добро по характер и на вид същество, означава положителна Анима, макар и в животински образ.
Въпросът е ти защо си харесвала приказка, предназначена за мъж? Кажи какво в тази приказка ти е харесало най-много!!!
Това, че си харесвала бруталните приказки говори за това, че като дете си преживяла сериозна психическа травма, вследствие на преживяно насилие и дълго време не си могла да се оправиш от това.
Вероятно в картата ти Марс е силен или на ключово място, но в същото време има аспекти, които го ограничават и предполагат хем сила, хем ограничение.
-
Ако има желаещи, нека се включат.
-
Хало, направо шапка ти свалям! :blink: Марса ми по натал е Лъвски в 11 дом, не беше лош като позиция. По-скоро покрай духовната си работа и саморазвитието, разбрах, че за разлика от другите планети, отказва развитие и си тъпче на едно място, затова, естествено, спрямо тях беше ограничен :rolleyes:
За психическата травма си права, форумулира всичко точно. :P
Иначе какво ми харесваше най-много в приказката. Ами точно факта, че има говореща котка и самия начин, по който си представях двореца й. :o Така че и аз запчвам да се питам ... защо харесвам приказка за мъж. ;D ;D ;D
-
Иначе какво ми харесваше най-много в приказката. Ами точно факта, че има говореща котка и самия начин, по който си представях двореца й. :o
Опиши по-подробно. Защо ти е харесвало това, че там има говореща котка? И как си си представяла двореца и какво в тази фантазия ти е харесвало?
-
Като малка обичах много котките и конете. Любими животни е меко казано в случая ... бяха животни,с които сякаш имах, осъществявах връзка. Така беше и с делфините, всъщност. Просто за мен винаги е имало нещо специално в тези животни и много се радвах, там, където ги има. Специално котките .. единственото, с което мога да сравня усещането е както туземец се чувства към животното си тотем. :unsure: Такава връзка и почитание, и обожание изпитвах към тях. Все още много ги харесвам, но вече в стандартния тесапухаквигушкливисладки създания начин. :P
За двореца ... помня, че първия път когато принцът отишъл, там имало една разкошна, много висока врата, със красиви инкрустации по нея. Представях си ги направени от скъпоценни и полускъпоценни камъни, като един кръг върху самата врата и цеетовете на камъните са смесени, по-скоро някаква абстракна работа. Помня, че винаги принца идваше посред нощ и си тръгваше през деня, но дали е било от моите представи, или така го е пишело в самата приказка, след толкова много години не мога да ти кажа. :rolleyes: Иначе като влезеш от портата, пътят до двореца не е много дълъг, кородорите вътре не бяха много дълги, стаите, като изключим трапезарията, в която ядяха писанката и принца, не бяха много големи. :blink: Представях си го като уютно място, хубаво за живеене, удобно, водещото не беше, че е бляскавокрасиво. :blink:
-
Искам да направя едно проучване.
Първо отговорете на въпорса коя е била любимата ви детска приказка, като сте били деца? Особено от тези на братя Грим или Андерсен.
А има ли такава, която изобщо не ви е харесала и дори ви е възмутила или поради други причини ви е оставила силно негативно отношение - страх или друго?
А също - има ли приказка, която майка ви или баба ви или друга роднина много често ви е чела като сте били деца?
Като малка си четях приказки сама. Любима ми е книжката на Вилхелм Хауф - там бяха приказките за Малкия Мук, Халифът Щърк, Джуджето Дългоноско...имаше още доста, но тези си спомням. Тези приказки ми бяха най-любими и съм препрочитала цялата книга 3-4 пъти, защото разказите бяха екзотични, за съвсем различни светове, караха ме да се чувствам странно. Още помня усещането докато ги четях. Трябва да си намеря книгата и пак да я прочета.
-
Аз от дълго време я гледам тази тема... и все се чудя защо не мога и за една приказка да се сетя, пък камоли любима. Забравила съм приказките..
Но снощи се сетих... изплува ми приказката за Пепеляшка, как от мърляво момиченце, с пепел по дрехите, което чисти камината се превърна в красива принцеса. Тиквата, която се превърна в колесница... Балът... часовника удари 12 и тя побягнала.. После принца я търсеше по обувката... имаше и едни лоши доведени сестри и мащеха.
Другата, за спящата красавица... май тя се ободе на вретено (дано не бъркам приказките) И принца трябваше да мине през големи препятствия за да я спаси.. май през една тъмна и бодлива гора трябваше да мине.. после в най-високата и отдалечена кула я откри заспала.. целуна я и тя се събудила! Хепи енд! ;D А.. и там имаше лоша вещица.. тя беше виновна за обождането на вретеното...май.
Тези приказки всеки ги знае много добре.. ама аз защо така не можех да се сетя не знам.
-
Знаех си, че ще се захванеш за мащехата и ще я съпоставиш с майката...
Но не съм имала проблеми с майка ми като дете.
-
Знаех си, че ще се захванеш за мащехата и ще я съпоставиш с майката...
Но не съм имала проблеми с майка ми като дете.
Сигурна ли си? А с баба ти?
-
Снежанка и седемте джуджета и Пепеляшка те са ме впечатлили най- напред в детството
-
Снежанка и седемте джуджета и Пепеляшка те са ме впечатлили най- напред в детството
Ти разбирала ли си се с майка си като малка?
-
Знаех си, че ще се захванеш за мащехата и ще я съпоставиш с майката...
Но не съм имала проблеми с майка ми като дете.
Сигурна ли си? А с баба ти?
Ами не.. Майка ми единственото, което не ми харесва е че е била прекалено заета с работа и е нямала много време за мен. Но сме се разбирали. Единствено като тинейджърка имах проблеми с нея, защото бях много буйна а тя много се е притеснявала за мен. Но това е нормално, а и няма как да се отрази в детските приказки.. :-\
-
Снежанка и седемте джуджета и Пепеляшка те са ме впечатлили най- напред в детството
Ти разбирала ли си се с майка си като малка?
Да разбирала съм се
-
Снежанка и седемте джуджета ...
А мечтала ли си тайно да живееш с повече от един мъж ;D
-
Снежанка и седемте джуджета ...
А мечтала ли си тайно да живееш с повече от един мъж ;D
Да ти кажа честно с един не сме го докарали как трябва а пък с повече от един ;)
-
Снежанка и седемте джуджета ...
А мечтала ли си тайно да живееш с повече от един мъж ;D
Да ти кажа честно с един не сме го докарали как трябва а пък с повече от един ;)
:)
Рядко един мъж може да задоволи всички желания на жената.
Все си мисля, че на една жена и трябват двама мъже- единият да й дава сигурност, а другия- страст. Не ми се вярва, че страстта може да се поддържа 20 г. например...
-
Снежанка и седемте джуджета ...
А мечтала ли си тайно да живееш с повече от един мъж ;D
Да ти кажа честно с един не сме го докарали как трябва а пък с повече от един ;)
:)
Моя бивша колежка поддържа връзка с мъж вече 14 години ,иначе и брака си опази -да не говоря за залитането на съпруга по алкохола -въпрос на възможности все пак та затова те подкрепям Венера по повод на двама мъже -права си
Рядко един мъж може да задоволи всички желания на жената.
Все си мисля, че на една жена и трябват двама мъже- единият да й дава сигурност, а другия- страст. Не ми се вярва, че страстта може да се поддържа 20 г. например...
-
Имам сестра
-
Имам сестра
И разбирала ли си се с нея!? Израстнала ли си с майка си?
-
Да израстнала съм с майка ми и винаги съм се разбирала със сестра ми
-
Любимите ми са "Малката русалка" /оригиналната на Андерсен, при която в края русалката се превръща в морска пяна/ и "Красавицата и звяра". Аз и сега харесвам мъже като Звяра. А имаше една - две приказки, които баба ми ми разказваше и хем ми бяха много интересни и я карах да ги преповтаря, но в същото време ме караха да се страхувам и да сънувам кошмари. Едната беше за някакъв крадлив циганин, а другата беше нещо от рода на "Имало едно време едно куче, то се казвало..., било..., а когато умряло на гроба му пишело : имало едно време едно куче, то се казвало..." и така до безкрай. Ужас. ;D
-
Любимите ми са "Малката русалка" /оригиналната на Андерсен, при която в края русалката се превръща в морска пяна/ и "Красавицата и звяра". Аз и сега харесвам мъже като Звяра. А имаше една - две приказки, които баба ми ми разказваше и хем ми бяха много интересни и я карах да ги преповтаря, но в същото време ме караха да се страхувам и да сънувам кошмари. Едната беше за някакъв крадлив циганин, а другата беше нещо от рода на "Имало едно време едно куче, то се казвало..., било..., а когато умряло на гроба му пишело : имало едно време едно куче, то се казвало..." и така до безкрай. Ужас. ;D
И моята любима приказка също е "Красавицата и звяра".Дори си я имам на филмче. ;D
Като дете растях с мисълта,че всичко в любовта е прекрасно и възвишено.Но след като пораснах,действителността ме свали от небесата. ;D
Като малка вуйчо и баба ми разказваха много приказки,но все главните герои бяха баба и внучките и.Просто ситуациите,в които попадаха бяха различни. :mellow:
-
Любимите ми са "Малката русалка" /оригиналната на Андерсен, при която в края русалката се превръща в морска пяна/ и "Красавицата и звяра". Аз и сега харесвам мъже като Звяра. А имаше една - две приказки, които баба ми ми разказваше и хем ми бяха много интересни и я карах да ги преповтаря, но в същото време ме караха да се страхувам и да сънувам кошмари. Едната беше за някакъв крадлив циганин, а другата беше нещо от рода на "Имало едно време едно куче, то се казвало..., било..., а когато умряло на гроба му пишело : имало едно време едно куче, то се казвало..." и така до безкрай. Ужас. ;D
И моята любима приказка също е "Красавицата и звяра".Дори си я имам на филмче. ;D
Като дете растях с мисълта,че всичко в любовта е прекрасно и възвишено.Но след като пораснах,действителността ме свали от небесата. ;D
Като малка вуйчо и баба ми разказваха много приказки,но все главните герои бяха баба и внучките и.Просто ситуациите,в които попадаха бяха различни. :mellow:
На мен също тези две приказки са ми и любимите филми на Дисни /заедно с "Цар Лъв"/ и ги гледам често. Даже Звярът ми харесва повече като звяр, отколкото като човек. А и според мен това е единственият "естествен" и реалистичен мъжки персонаж в приказките. Тази приказка пак учи на възвишеност, но и на това, че истинската любов не подлежи на стереотипи. Това си го мислех наскоро - че любимата приказка има отношение към характера.
Иначе, сигурно баба ти много те е обичала и нарочно е разказвала приказки, в които главните герои са баба и внуче - да засили връзката помежду ви. :blink:
-
Това си го мислех наскоро - че любимата приказка има отношение към характера.Иначе, сигурно баба ти много те е обичала и нарочно е разказвала приказки, в които главните герои са баба и внуче - да засили връзката помежду ви. :blink:
Да,съгласна съм с това ти твърдение.По някакъв начин представят страни от нашата личност.
А относно баба,предполагам,че е така.Ние двете имахме много силна връзка до скоро.Много силна.Съдба-човек никога не знае какво ще му сервира животът.